Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Свещеничката, рецепционистът и жълтият куфар стояха един до друг в конферентната зала на стокхолмския подземен свят, която се намираше в мазето на една от най-малко склонните към плащане на данъци кръчми в столицата. За изненада на свещеничката, никой от петнайсетте мъже не обръщаше внимание на куфара.

– Добре дошли – каза неофициалният лидер. – Обещаваме, че ще си тръгнете оттук. В чувал за трупове или по друг начин.

Главният бандит продължи, като отбеляза, че свещеничката и онзи другият дължали на присъстващите поне тринайсет милиона крони.

– Хм, зависи как броим – каза свещеничката смело. – Тринайсет звучи малко много, ако почнем отначало.

– Отначало? – попита главният бандит.

– Пер Першон – каза рецепционистът, който не искаше да го наричат „онзи другият“.

– Дреме ми как се казваш – каза главният и отново се обърна към свещеничката. – Как така „отначало“ и „как броим“?

Самата свещеничка не беше сигурна кога и къде беше началото и как трябваше да броят, но камъкът беше хвърлен. Сега важното беше да не трепне. В такива ситуации цаката му беше „първо говори, после мисли“.

– Ами, при груба сметка, около десет милиона стигат – каза тя и си помисли, че е направила голяма глупост, като е предложила сума за откуп, далеч надхвърляща тази, с която разполагаха.

Главният бандит отговори с въпрос:

– Ако противно на очакваното вземем, че се задоволим с припряната равносметка на свещеничката, то къде бихме могли да открием тези десет милиона?

Пер Першон веднъж завинаги показа, че не го бива да импровизира в подобни ситуации. Докато търсеше мисъл, която да обърне в думи, които на свой ред да обърнат ситуацията в тяхна полза, свещеничката отново го изпревари.

– Най-напред искам да обсъдим сумата – каза тя.

– Сумата? – попита главният бандит. – Нали току-що каза десет милиона, по дяволите.

– Хайде сега, не ругай – каза свещеничката. – Онзи горе вижда и чува всичко.

„Започна се“, помисли си рецепционистът.

– Казах, че при груби сметки десет милиона са по-разумна сума. Трябва обаче да изтъкна, като се надявам да не съм твърде недискретна, че поне три от тези десет милиона могат да бъдат проследени първо до Графа и Графинята, които платиха за отстраняването на неколцина от тук присъстващите, и второ – до неколцина от тук присъстващите, които поръчаха противоположната процедура, както и разни по-дребни наранявания.

Гангстерите в мазето се разшумяха тревожно. Свещеничката нали не се канеше да разкаже повече за поръчките им?

– Може ли да продължа? – продължи тя. – Позволете ми да изкажа мнение, че би било неморално от ваша страна да вземете пари от Убиеца Андерш, задето не е убил никого от вас.

Рецепционистът едва успяваше да следва логиката ѝ. Останалите бяха далеч назад. Свещеничката ги изгуби още на думата „неморално“.

– Освен това смятам, че известна отстъпка би била уместна, като се има предвид как се развиха нещата тъкмо с Графа и Графинята. Ако не бяха легнали в онзи храст, целейки се в онзи, на когото бе платено да ги убие, сега нямаше да са мъртви. Нали така?

Последва още мърморене.

– Какво се опитваш да кажеш? – попита главният бандит сърдито.

– Че имаме червен куфар – каза свещеничката и сложи ръка върху жълтия куфар до себе си.

– Червен куфар?

– Пълен с точно шест милиона крони. Целият ни капитал. Предполагам, че поне неколцина от вас някога са получили първото си причастие, а още един-двама може да са се замисляли, че има отвъден живот. Но не е задължително това да означава нова среща с Графа и Графинята. Не мислите ли, че шест милиона са доста добра отплата за това да не убивате една свещеничка?

– И един Пер Першон – вметна рецепционистът бързо.

– И един Пер Першон, разбира се – добави свещеничката.

Главният бандит повтори, че не го интересувало името на Пер Першон. Другите бандити пък отново си зашепнаха нервно. Свещеничката опита да разтълкува интонацията им и ѝ се стори, че мненията са разделени. Така че тя продължи:

– Куфарът е скрит на сигурно място. Само аз знам къде се намира. Вярвам, че с охота бих ви казала къде се намира, но само ако ме измъчвате. А пак ви казвам – най-добрият начин да умилостивите Бог не е като измъчвате свещеничка, не мислите ли? Освен това Убиеца Андерш не е изгубил дар слово само защото е зад решетките.

Последното беше заплаха, която накара доста от гангстерите да настръхнат.

– Предложението ми е аз и човекът до мен, чието име не искате да знаете, възможно най-бързо да ви дадем шест милиона, а в замяна вие да ни дадете честната си дума на крадци, че ще ни пуснете да си вървим живи и здрави.

– Или три милиона – каза рецепционистът, който се почувства отчаян при мисълта отново да остане без пукнат грош. – Тогава може би всички ще отидем в рая, когато му дойде времето.

Но това окончателно влоши отношенията му с престъпниците.

– Не ми пука не само как се казваш, а и къде ще отидеш, ако те накълцам на парченца – каза главният бандит и като че ли се канеше да продължи тирадата си, но Йохана Шеландер го прекъсна.

– Или шест милиона, както предложих – каза свещеничката, която бе успяла да анализира ситуацията и да прецени, че няма да се отърват с по-малко.

Бандитите отново се разшумяха. Накрая се съгласиха, че шест милиона крони са приемливо заплащане за това да не убият проклетата свещеничка и онзи, който настояваше, че си имал име. Вярно, най-лесно би било да им отнемат живота, но убийството си беше убийство, а полицията си беше полиция. Пък и го имаше проблема с Убиеца Андерш и потенциалното развързване на езика му.

– Окей – каза главният бандит. – Заведете ни при червения куфар с шестте милиона. После ще преброим парите тук в мазето и ако всичко е точно, ще ви пуснем и повече няма да ви закачаме. Що се отнася до нас, вие вече няма да съществувате.

– Но ще съществуваме, що се отнася до нас? – поиска уточнение рецепционистът.

– Ако решите да скочите от някой мост – ваша си работа, но вече няма да сте в списъка ни. Стига да ни предадете червения куфар и той да съдържа каквото трябва.

Свещеничката сведе леко поглед и каза, че Бог винаги проявявал разбиране към лъжите, стига да са бели като сняг.

– Какво имаш предвид?

– Червеният куфар... всъщност е жълт.

– Този, върху който си се облегнала?

– Бърза доставка, а? – усмихна се свещеничката. – Вещите ни са при парите. Може ли с приятеля ми да си вземем две четки за зъби, малко дрехи и така нататък, преди да тръгнем?

Щом каза това, тя побърза да отвори куфара и да покаже съдържанието в цялата му прелест, преди главният бандит и подчинените му да са размислили.