* * *
Неделното съвещание бе открито с преглед на финансите чисто и просто защото Убиеца Андерш още не се беше събудил. Иначе тази точка от дневния ред щеше да бъде отложена.
Този път брутната сума беше около шестстотин двайсет и пет крони на посетител, а нетната – малко под шестстотин.
– Мисля, че открихме добър баланс между степента на опиянение и щедростта – каза свещеничката доволно.
В този миг убиецът залитна вътре в стаята. Беше чул последния коментар на свещеничката и каза, че си е мислил дали за всеки случай да не сложат кофи за повръщане покрай пейките. Предимството било, че така щели да могат да увеличат количеството причастие, а оттам и настроението.
Свещеничката и рецепционистът не откликнаха на идеята толкова позитивно, колкото бе очаквал Убиеца Андерш. Кофите за повръщане можели да навредят на духовната атмосфера в църквата. Както и да го въртяха, в една кофа за повръщане нямаше нищо райско и небесно. Пък Ной можеше да се въргаля пиян в шатрата си колкото си иска.
– И гол – допълни Убиеца Андерш, за да подчертае колко лошо все пак се бе отрязал Ной.
После излезе от сакристията. Очакваше го отдих в кръчмата, тъй като снощи не бе успял да похарчи петстотинте крони, които му се полагаха за седмицата. Освен това съвещанията след служба бяха толкова скучни. И въобще съвещанията като цяло. Ако не беше идеята с кофите, която искаше да сподели, вече щеше да пие първата си чаша за деня.
Свещеничката и рецепционистът на драго сърце провеждаха всички видове събрания и без пастора. Щом отново останаха сами, двамата подхванаха въпроса за проклетия епитроп, който заплашваше цялата им дейност. Предстоящият разговор с него щеше да бъде от жизнена важност.
Според свещеничката можели да избират между два варианта. Или да наплашат епитропа до смърт, за което щял да се погрижи Джери с ножа, или пък да го включат в играта...
– Като казваш „да го включим в играта“, имаш предвид да го подкупим, така ли? – попита рецепционистът.
– Нещо такова. Да го похвалим за подравняването на пътеката и да му предложим двайсет хиляди седмично, за да продължи да си гледа работата.
– А ако не приеме?
Свещеничката въздъхна.
– Ако не приеме, ще поканим началника по сигурността да се включи в преговорите. Заедно с ножа и всичко останало.
Притесненията на свещеничката и рецепциониста относно епитропа бяха напълно основателни. Бьорие Екман смяташе, че архиепископът трябва да научи за всичко. Но постът се заемаше от жена, при това чужденка. Вярно, беше германка, а германците разбираха от дисциплина. Макар че и те бяха склонни към алкохолни ексцесии, но поне не от името на църквата, а това беше важна разлика. Но все пак си оставаше чужденка. И жена. Освен това Църквата на Андерш беше разкол от най-вулгарен вид и не попадаше под опеката на архиепископа.
Все пак Бьорие Екман трябваше да направи нещо. Да се обади в полицията? Но за какво? Може би на данъчните? Да, един анонимен сигнал за финансови нередности можеше да даде резултат.
Е, понеделник наближаваше, а с него и подравняването на пътеката, последвано от среща с безбожната свещеничка и приближените ѝ. Тогава епитропът щеше да тропне с крак. Ако това не помогнеше, щеше да се обади на Данъчната агенция. После на ред идваха план номер две и три. Трябваше само да ги измисли.