Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 50

Епитропът отложи уговорената за два и половина среща, като се извини с мигрена и каза, че все пак не било толкова спешно да уредят това, което трябвало да се уреди. Свещеничката прие съобщението с изненада, но, изглежда, си имаше достатъчно грижи и се задоволи с това, че положението, което отиваше към или – или, може би все пак щеше да поеме по някакъв среден път.

Ха, хвана се на въдицата.

Епитропът имаше нужда да си събере мислите и се отправи с колелото към едностайния си апартамент с кухненски бокс.

– Содом и Гомор – промърмори той сам на себе си.

Библейски градове, където греховността се разраснала отвъд всякакви граници, докато Бог не сложил край.

– Содом, Гомор и Църквата на Андерш – обяви Бьорие Екман.

Може би, преди да се подобрят, нещата първо трябваше да се влошат?

Така разсъждаваше и президентът Никсън относно ситуацията във Виетнам. В крайна сметка нещата там се влошиха, преди да се влошат още повече. Накрая се наложи Никсън да си подаде оставката (макар и причината да не беше Виетнам).

Историята имаше неприятния навик да се повтаря. В главата на епитропа започна да се оформя план. Имаше я и идеята с данъчните, тя също се броеше за план. Първо влошаване, после подобряване (такъв беше замисълът).

Крайният резултат? Първо влошаване, после още по-голямо влошаване. След което Бьорие Екман също си подаде оставката.