Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Имаше някаква истина в това с пътищата Господни и така нататък. Защото приблизително в същия момент майката на рецепциониста – същата, която почти бе станала учителка по немски – се измори от избухванията на мъжа си и на вулканите в Исландия.

По време на един от редките случаи, когато посещаваше цивилизацията, за да купи провизии, тя се обади на полицията и им каза къде се намира обвиненият ѝ в незаконно присвояване съпруг, като по този начин се отърва от него.

Следващата стъпка беше да се свърже със сина си по фейсбук. Едното нещо доведе до друго и скоро тя се сдоби със собствена рибарска колиба в Готланд, недалеч от тази на сина ѝ и семейството му. Освен това я назначиха като мениджър „Развитие“ на бъдещия немски клон на фирмата. През това време исландският съд осъди мъжа ѝ на шест години и четири месеца морална рехабилитация в затвора заради извършените от него финансови престъпления.

Убиеца Андерш от своя страна срещна Стина и веднага се нанесе при нея. Тя се влюби в него, когато се оказа, че той знае латинското име на зелчестата гъба. (обяснението за това беше, че преди да стане убиец, убиецът си бе купил една книга с намерението да се научи как да придава магически свойства на гъбите чрез разнообразни наркотични методи, ала след дванайсетото препрочитане осъзна, че знае имената на всички възможни гъби, но не и как да ги направи по-забавни, отколкото бяха.)

Двамата със Стина пробваха безрезултатно да търсят трюфели (Tuber melanosporum) с помощта на питомно, но глуповато прасе. След това се захванаха с отглеждане на аспержи, постигайки същия успех (не на последно място поради факта, че същото прасе обожаваше да рови в градината).

Стина, която беше умерено простовата, така и не разбра какво точно прави обичният ѝ Юхан на сушата три седмици месечно. Важното беше, че се прибираше когато трябва и всеки път носеше у дома все по-тлъста надница. Освен това можеха да ходят заедно на църква всяка четвърта неделя и да благодарят на Бога за всичко освен за оная работа с трюфелите и аспержите.

Когато не се изявяваше като частен шофьор на Дядо Коледа, Таксиджията Торщен караше такси на острова. Не защото се нуждаеше от парите, а защото обичаше да кара кола. Но през свободната си седмица работеше само от дванайсет до шестнайсет часа, от понеделник до четвъртък. Останалото време проспиваше или прекарваше в кръчмата. Беше наел стая за постоянно в един семеен хотел във Висбю, който се намираше достатъчно близо до всички околни пивници. Така, където и да решеше да утоли жаждата си, Таксиджията Торщен нямаше проблеми да се прибере, колкото и да залиташе.

Свещеничката и рецепционистът решиха да останат да живеят заедно с бебето в простичката рибарска колиба до морето, където баба му можеше да го гледа, ако се наложи.

Вече не бяха необходими още четири-пет деца, за да свържат двата края чрез оскъдните детски надбавки. Но с малко желание щеше да се намери място за още едно или две. От любов. Паралелно с това можеха да продължат да ненавиждат света. Или пък да спрат, както изтърси рецепционистът една вечер точно преди лягане.

– Да спрем? – попита свещеничката. – Защо?

А, само си говорел. Просто списъкът с изключения ставал твърде дълъг. На първо място бебето, разбира се. И може би убиецът. Той всъщност беше доста мил човек, само дето беше ужасно глупав. Също и онази, как се казваше, губернаторката, която им разреши да се оженят, макар със сигурност да се бе досетила, че свидетелите не знаят на какво стават свидетели.

Свещеничката кимна. Към списъка можели да се добавят още няколко души. Бабата на бебето, новата приятелка на убиеца и ако не Таксиджията Торщен, то поне таксито му.

– Между другото, днес видях една пясъчна оса да кръжи около морската трева. Свършил ни е клоринът. Трябва или да купим още, или да прибавим пясъчните оси към убийците, губернаторите и останалите.

– Така да направим. Да добавим и осите, имам предвид. Доста станаха, но когато сърцето е широко, място все ще се намери. Да теглим ли чертата засега? И да продължим да ненавиждаме всичко останало?

Да, това било добър компромис.

– Само че не тази вечер. Струва ми се, че съм твърде изморена, за да ненавиждам. Беше дълъг ден. Хубав, но дълъг. Лека нощ, любими ми бивш рецепционисте – каза също толкова бившата свещеничка и заспа.