Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 72

Колкото повече посещения правеше Дядо Коледа, колкото повече щастие разпръскваше около себе си, толкова по-добре вървеше бизнесът. Всеки ден получаваха хиляди дребни дарения – от Швеция, но и от целия свят. Самотни майки плачеха от щастие, сладки момиченца правеха същото, малки кученца джафкаха благодарно. Ежедневниците пишеха за Дядо Коледа, ежеседмичниците пускаха статии на цели две страници, радиото и телевизията също надушиха историята. Дядо Коледа даряваше истинско щастие по празниците, но продължи да го прави и след като зимата премина в пролет, а пролетта в лято. Сякаш нямаше край.

В Томтеланд и Рованиеми трябваше да преосмислят идеите си. Вече не беше достатъчно просто да изтипосат старец с найлонова брада, който да кима разбиращо, докато малката Лиса си пожелава пони. Найлоновият Дядо Коледа трябваше или да ѝ даде това, което иска (но тогава сметките им нямаше да излязат), или да ѝ обясни възможно най-педагогически, че може да ѝ предложи малък пакет Лего®, в сътрудничество с „Лего Груп“, Билунд60, Дания. Без понита, нито дори хамстери. Щяха да си избият разходите за дребния подарък (който въпреки всичко нямаше да зарадва малката Лиса) с малко по-висока цена за вход.

Разследващите журналисти опитаха да разберат кой беше този Дядо Коледа и колко ли пари получаваше от дарения. Но никой не стигна по-далеч от Търговската банка във Висбю, откъдето не сметнаха за необходимо да ги информират какви суми препращат към анонимната швейцарска фондация в съответствие със законите на Кралство Швеция. А понеже отделните постъпления бяха толкова малки (милионите идваха от количеството на дарителите, не от размера на даренията), никой журналист не можа да развенчае идеята за искрената доброта на анонимния Дядо Коледа.

Няколко души успяха да го снимат, но той вече бе така преобразен с дългата си брада и всичко останало, че никой не свърза Дядо Коледа с бившия убиец и пастор от Църквата на Андерш. За всеки случай Таксиджията Торщен открадна две регистрационни табели, докато беше в Стокхолм по друга работа. Освен това с малко боя превърна буквата F в E, така че сега таксито му, на първо място, не беше регистрирано, а на второ, беше собственост на един електротехник от Хеселбю.

Спекулираше се активно, носеха се всякакви слухове. Възможно ли бе кралят да обикаля и да разпръсква щастие сред народа си? Кралицата все пак бе известна със загрижеността си за децата и беззащитните. Идеята пусна корени в доста дискусионни форуми в интернет, докато накрая не се случи така, че Негово величество отстреля четиривръх61 лос в една сьормландска гора в абсолютно същия миг, в който Дядо Коледа зарадва едно дванайсетгодишно момиче (което освен бежанка беше и сираче) в Херньосанд.

Свещеничката, рецепционистът, Дядо Коледа и Таксиджията Торщен си поделиха солидарно по осем процента от излишъка в бюджета и всички заживяха щастливо на острова в Балтийско море, който се бе превърнал в техен дом. Остатъкът от приходите беше инвестиран в блаженото даване. Освен това рецепционистът вече работеше по първоначалната идея на свещеничката за разширяването на дейността в посока Германия. Немците имаха както пари, така и сърца. И можеха да играят футбол. Пък и бяха толкова много, че беше почти невъзможно да се изчисли какви щяха да са печалбите, ако проект „Дядо Коледа“ заработеше на немска почва. Проблемът беше само да намерят десет тамошни Дядо Коледовци, да разберат какво казват и да ги накарат да проумеят какво трябва да казват. Както и да ги убедят да си траят за цялата работа.

60 Малко градче на полуостров Ютланд; там се намира седалището на „Лего Груп“. – Б. пр.

61 Тоест с по едно разклонение и два върха на всеки рог. – Б. пр.