Глава 43
Бьорие Екман подравняваше чакълената си пътека. Тя наистина беше негова и ничия друга. Убиеца Андерш мина покрай него, следван мълчаливо от Джери с ножа. Пасторът похвали качеството на подравняването и в замяна получи хубави думи за проповедническия си дебют.
– Почти нямаше от какво да се оплаче човек – каза Бьорие Екман, лъжейки и усмихвайки се едновременно.
Благородната лъжа беше планираното встъпление към тристепенния му план за осъществяване на фаза А.
1) Да отправи забележки към съдържанието на проповедта.
2) Да посочи на пастора основните стълбове, към които да се придържа, и накрая...
3) Също като едно време, сам да напише неделния текст.
Апропо, откъде накъде бяха решили неделната служба да се провежда в събота рано вечерта? Трябваше да промени това във фаза Б. Или В – зависи колко твърдоглави се окажеха пасторът, свещеничката и онзи другият.
Постоянният спътник на убиеца, Джери с ножа, прояви съобразителност и разказа на свещеничката и рецепциониста за зараждащата се фамилиарност между проповедник и самозван епитроп.
– Проблеми, проблеми, проблеми, проблеми, проблеми – каза свещеничката.
Рецепционистът кимна. Това, че Бьорие Екман се наричаше епитроп, без да бъде назначен за такъв, само по себе си беше малък проблем. Но той изглеждаше обвързан със самата църква и района около нея и щеше да се върне, независимо колко далеч го прогонеха Джери с ножа и подчинените му. Щеше да се върне и да открие това, което пропусна първия път, а именно размера на даренията. Освен това съществуваше опасност да размъти вече и без това размътената глава на пастора и да обърка плановете им.
– Следващия път, когато с Убиеца Андерш видите Бьорие Екман, опитай да отведеш гламавия в другата посока – каза рецепционистът.
– Кой от двамата? Убиеца или онзи с греблото? – попита Джери с ножа.