Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Разпределението на задачите беше такова, че Пер Першон, който така и така стоеше на рецепцията, приемаше поръчките, съобщаваше цената и обещаваше да се свърже с клиентите до двайсет и четири часа. След това свикваше Йохана Шеландер и Убиеца Андерш на съвещание. Последният се появяваше само от време на време, но за одобряването на поръчките бяха достатъчни два гласа.

След като получеха плащане в брой, съответната поръчка обикновено се изпълняваше до два дни. Понякога отнемаше по-дълго време, но никога повече от седмица. Като изключим, че сегиз-тогиз лявото ставаше дясно и обратно, клиентите нямаха причини да се оплакват от качеството на изпълнението.

– Лявата ръка е тази, на която се носи ръчен часовник – пробва се свещеничката.

– Ръчен часовник? – попита Убиеца Андерш, който след първото убийство се беше научил да отброява времето в години и десетилетия, а не в часове и минути.

– С тази ръка държиш вилицата, когато се храниш.

– В пандиза се хранехме с лъжици.