Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Епитропът се захвана за работа още в девет сутринта. Имаше много за вършене. Първо чакълената пътека, разбира се. После трябваше да изтърка определени участъци от паркинга и да помете парченцата от всички коли, които се бяха наблъскали една в друга на потенциалното национално състезание по шофиране в нетрезво състояние, провело се преди два дни. Понеже стокхолмските полицаи предпочитаха да извършват контрол на трезвеността през онези части от денонощието и седмицата, когато всички бяха трезви (включително и те самите), никой от богомолците не бе понесъл някакви последици от поведението си.

Към единайсет часа Бьорие Екман спря за кратка почивка, седна на една от пейките до пътеката и извади от чантата си сандвич с колбас и малка бутилка мляко. Вперил празен поглед пред себе си, той въздъхна за кой ли път, щом забеляза нещо в розовия храст, който похвално закриваше гледката към паркинга западно от църквата. Нямаха ли край боклуците, които пияниците бяха оставили след себе си!

Но какво все пак беше онова ей там? Бьорие остави сандвича и бутилката мляко настрана и отиде да погледне по-отблизо.

Един... револвер? Два револвера!

Главата му се завъртя. Да не беше попаднал на някаква криминална групировка?

Спомни си какъв отговор беше получил, когато попита колко дарения са събрали. Пет хиляди? Всемогъщи боже, как можеше да е толкова наивен! Затова наливаха богомолците с алкохол! За да слагат все повече и повече пари в кофите, а при сгоден случай да покрият всичко с повръщано. Но все пак си беше проличало, че дори само в онази кофа имаше повече дарения от уж петте хиляди крони от миналата седмица.

Бивш убиец, свещеничка, която очевидно не вярваше в Бог, и един... какъвто и да беше третият. Твърдеше, че се казва Пер Першон. Измислено име, естествено.

Кой още? Беше го чул само веднъж. Самият пастор нарече така началника по „сигурността“: Джери с ножа! „Не ги интересува Бог, не ги интересуват гладуващите деца, интересуват се само от себе си“, помисли си Бьорие Екман, който на практика цял живот също се бе интересувал само от себе си.

Тъкмо в този миг Бог му проговори за пръв път след всички години, които епитропът бе прекарал в Негова служба. „Ти, Бьорие, и никой друг, трябва да спасиш Моята обител. Само ти виждаш безумието, което се случва тук, само ти разбираш. Ето защо ти трябва да сториш необходимото. Направи го, Бьорие. Направи го!“

– Да, Господи! – отвърна Бьорие Екман. – Само кажи: какво да направя? Кажи и ще го направя. Покажи ми пътя, Господи.

Но Бог беше като Исус – говореше само когато има време или желание. Така че не отговори на своя слуга – нито в този момент, нито по-късно. В интерес на истината, Бог никога повече не се яви на Бьорие Екман, докато епитропът беше жив.