Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 42

В понеделник в 9,01 свещеничката позвъни от сакристията на регионалния лицензиращ орган за алкохолни напитки и тютюневи изделия, представи се като асистент-пастор в новосформирана енория и се поинтересува дали се нуждаят от лиценз, за да поднасят вино за причастие по време на служба.

Не, съобщи ѝ строгият представител на властта. Причастието можело да се поднася свободно.

След това свещеничката попита – за всеки случай – дали имало ограничения за количеството вино, което всеки член на енорията можел да изпие, преди властите евентуално да изразят по-различно мнение.

Строгият като че ли се стегна малко. Подозираше, че във въпроса се крие нещо неблагоприлично, затова реши да допълни официалния отговор с личното си мнение.

– Лицензиращият орган, за съжаление, няма мнение относно количеството вино за причастие, но законът не би трябвало да предвижда богомолците да се напиват. Предполагам, че ако си пийнат твърде много, религиозното послание може да им убегне.

Свещеничката се канеше да отвърне, че в конкретния случай посланието поне отчасти може спокойно да бъде пропуснато, но вместо това благодари и затвори.

– Зелена светлина! – каза тя на рецепциониста.

После се обърна към Джери с ножа, който също се намираше в сакристията.

– Искам в събота да ни бъдат доставени поне деветстотин литра червено вино. Можеш ли да го уредиш?

– Разбира се – каза Джери с ножа, който имаше връзки навсякъде. – Двеста кутии от по пет литра. Молдовското мерло е сто крони кутията, това добре ли е? На вкус не е... щеше да каже „лошо“, но го прекъснаха.

– Алкохолно съдържание? – попита свещеничката.

– Предостатъчно – каза Джери с ножа.

– Значи, така се разбираме. Или по-добре вземи четиристотин кутии наведнъж, да има и за по-нататък.