Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Конкуренцията при Дядо Коледовците, които наистина даряваха, без да получават заплащане предварително, беше ограничена. Или по-скоро несъществуваща.

Рентабилността на бизнес идеята зависеше от това колко печални истории можеха да открият във вестниците. За предпочитане бяха самотните майки, болните деца и изоставените домашни любимци от всякакви сладки разновидности. Грозните старчета с дървеници в стените нямаше да разчувстват достатъчно много сърца, също както и простреляните и измъчени плъхове в кофи за боклук. А що се отнасяше до мултимилионерите с охлюви убийци в градината, мнението сред шведите обикновено беше, че милионерите са си го заслужили.

Истински гениалното на идеята да ползват добре подбрани разкази от местните вестници беше, че въпросните хора вече бяха говорили веднъж с медиите, следователно щяха да изявят желание да го направят отново след неочакваната среща с Дядо Коледа.

Това от своя страна щеше да генерира трафик към интернет адреса, където можеше да бъде открит техният Дядо Коледа, чиято брада не падаше, ако я дръпнеш.

И ако Бог проявеше достатъчно добрина (както повтаряше рецепционистът), това щеше да доведе до едно-две дарения. Или до сто. А защо не хиляда?

Единственото, което им оставаше до задействането на плана, беше Пробационната служба да изпълни налудничавата си (и също толкова отлична) идея да пусне Убиеца Андерш на свобода.