Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 47

Графа разполагаше с впечатляващ арсенал. Той самият не се занимаваше с въоръжени грабежи, но през годините беше накупил това-онова. Освен това се упражняваше, когато ходеше на вилата, която Графинята си бе изврънкала преди десетина години. Пробната стрелба беше както забавна, така и полезна. Човек никога не знаеше кога може да избухне истинска война между търговците на автомобили.

По ирония на съдбата най-необичайното попълнение идваше от колекцията на един истински граф, който живееше на север от столицата. Оръжието беше двуцевна ловна пушка, калибър 9.3x62. Имаше си даже и оптически мерник. Пушката би била най-полезна, ако насреща ти се изпречи слон, което не беше особено вероятно в района на Стокхолм. Но ако все пак се случеше, оптическият мерник нямаше да ти свърши кой знае каква работа. Освен ако ограбеният граф не е бил кажи-речи сляп, помисли си мнимият граф.

Е, сега оръжието щеше да влезе в употреба. Графа първо смяташе само да се отбие набързо до вилата и да постреля с пушката, за да ѝ свикне. После планът беше в едната цев да зареди куршум с частична обвивка, а в другата – с цялостна. Това означаваше два възможни изстрела в рамките на една секунда. Първият щеше да бъде насочен между очите на охранителя на Убиеца Андерш. Куршумът с частична обвивка и мек връх щеше да отнесе главата му.

След това Графа щеше да се прицели малко встрани и да запрати втория куршум някъде около пъпа на Убиеца Андерш. Куршум с цялостна обвивка щеше да мине право през тялото му и да излезе от другата страна, нанасяйки междувременно непоправими щети. Убиецът обаче нямаше да си отиде веднага. Първо щеше да изпита адски болки, в комбинация с умерено количество агония. Накрая щеше бавно да изгуби съзнание и да умре от кръвозагуба. Малко преждевременно, но все пак това бе най-доброто, което позволяваха обстоятелствата.

– Само да намерим перфектното място за стрелба. Така ще мога да презаредя на спокойствие и да го боцна още веднъж, ако продължи да се гърчи твърде дълго.

По-рано Графа, в цялото си мъжество, беше споменал разстояние от сто и петдесет метра, но сега призна, че нямало проблем мястото за произвеждане на изстрела да е малко по-близо до обекта.

От мощно оръжие като това можеше да се очакват два изстрела за една секунда от две различни цеви и с две различни цели. Имаше си и оптически мерник, и всичко. Графа благодари на своя колега граф – предполагаемо полуслепия ловец на слонове, – че не бе проявил благоразумието да заключи шкафа си за оръжия.