Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 69

Веднага щом рецепционистът и свещеничката останаха сами, първият обясни на втората каква идея го бе споходила в стаята за посещения. Когато се прибраха, двамата прелистиха няколко стари броя на вестник „Готландс Алеханда“ и почти веднага откриха статия, която показваше, че планът на рецепциониста може и да сработи. В нея се разказваше за мъж, който не можел да остане в квартирата си, защото стените били пълни с дървеници. Хазяинът отказвал да приеме, че дървениците са негов проблем. Мъжът пък нямал къде другаде да живее, а в същото време бил принуден да продължи да си плаща наема.

– Получавам само основна пенсия – оплакваше се с основание възрастният мъж на журналиста.

Незавидната ситуация на стареца не заинтересува рецепциониста и свещеничката сама по себе си. Мъжът беше твърде сбръчкан и прегърбен, за да има някаква комерсиална стойност. Той и дървениците му трябваше да се оправят както могат, макар и рецепционистът да си помисли за секунда, че може да му звънне и да му подшушне за клорина, който, изглежда, успяваше да умъртви на практика всичко, що мърда.

Но факт беше, че старецът се вайкаше от страниците на един от местните вестници, а друг клетник, изпаднал в друга ситуация, правеше същото в конкурентното издание „Готландс Тиднингар“ само няколко броя по-късно. Това даде на свещеничката и рецепциониста нужното потвърждение.

Количеството печални истории във всички ежедневници в страната беше почти безкрайно. Дори да се изключеха старците с дървеници в стените, милионерите с охлюви убийци в градините и плъховете, простреляни с въздушна пушка и хвърлени в кофа за боклук от емоционално нестабилни тийнейджъри, броят на статиите вероятно си оставаше все така клонящ към безкрайност.

Рецепционистът взе един от двата таблета, които бе купил преди две години с пари от волните пожертвувания, и се захвана за работа.