Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 12

Една от основните опорни точки в активното невярване на отскорошния бакалавър по богословие Йохана Шеландер беше фактът, че четирите евангелия безспорно са били написани твърде дълго след смъртта на Исус. Ако имаше мъж, който може да ходи по вода, да прави храна от нищото, да вдига на крака сакатите, да прехвърля лудостта от човек на свиня, както и да стане и да проходи три дни след като е умрял – ако наистина имаше такъв мъж (или пък жена), защо са били необходими едно, две поколения, че и повече, преди някой да седне и да запише делата му?

– Откъде да знам? – каза Убиеца Андерш. – Ама какво, вдигал е сакатите на крака? Разкажи ми повече!

Свещеничката отбеляза, че убиецът възприема по-лесно чудесата, отколкото съмнението, но не се предаде. Обясни му, че двама от четиримата евангелисти са държали писанията на трети евангелист в скута си, докато са пишели. Нищо чудно, че свидетелските им показания си приличали. А последният, Йоан, си измислил куп неща сто години след разпъването на Исус. Изведнъж започнал да твърди, че Исус е пътят, истината и животът, че е светлината на света и хлябът на живота, и кажи-речи, всичко останало.

– Пътят, истината и животът – повтори Убиеца Андерш с известно страхопочитание. – И светлината на света!

Свещеничката продължи с това, че части от евангелието на Йоан дори не били писани от самия него. Повече от триста години след Христа някой си измислил нови епизоди, като например известната сцена, в която Исус казва: „който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък“15. Човекът, измислил това, който и да е той, искал да каже, че никой не е невинен, защото така и не се стигнало до хвърляне на камъни, но въпросът бил какво въобще прави тази история в Библията.

– Четвърти век! Разбираш ли? – каза свещеничката. – Това е по-зле, отколкото ако аз реша да седна и да си измисля какво всъщност е ставало по време на френската революция и кой какво е казал. И всички историци да прочетат написаното и да закимат в съгласие!

– Да – каза Убиеца Андерш, без да слуша това, което не го интересуваше. – Исус е прав, разбира се. Кой е безгрешен в действителност?

– Но не това се опитвам да кажа...

Убиецът се изправи, докато свещеничката още говореше. Кръчмата го зовеше.

– Ще се видим в сряда по същото време, окей? – каза той.

– В сряда не мога...

– Чудесно. Чао.

15 Йоан 8:7. – Б. пр.