Глава 24
На третия ден в развитието на събитията настъпи обрат. Първо полицията съобщи, че разследването срещу Юхан Андершон е прекратено. Дарителят на общо над един милион крони действително бил известен с криминалното си минало, но беше излежал престъпленията си и нямаше задължения към съдебно-изпълнителната власт. Освен това никой не бе изявил претенции за парите, а самите банкноти не можеха да бъдат проследени до предишно престъпление. Червеният кръст и Армията на спасението получиха обратно даренията си от съответно четиристотин седемдесет и пет хиляди и петстотин и шейсет хиляди крони. Дори за убийците не е незаконно да раздават пари наляво и надясно.
Вярно, според някои показания Юхан Андершон се беше държал заплашително, или поне бе имал заплашителен поглед. Жената от Армията на спасението обаче упорито зае противоположна позиция. Според нея Убиеца Андерш имал красиви очи, а в гърдите му биело сърце от злато. Тя отказваше да приеме прощалната му реплика „Почивай в мир“ за заплаха. Следователят промърмори, че тя вероятно имала право, и закри случая.
– И ти почивай в мир – каза той на папката с разследването, преди да я прибере в архива с приключени случаи в мазето на полицейското управление.
През същите три дни някой успя да направи фейсбук страница в подкрепа на Убиеца Андерш. За едно денонощие страницата събра дванайсет харесвания. След две денонощия харесванията станаха шейсет и девет хиляди. А преди обяд на третия ден вече бяха повече от милион.
Обикновените хора и таблоидите „Експресен“ и „Афтонбладет“ усетиха какво се случва горе-долу по едно и също време. А именно: един убиец бе открил Исус и в резултат на това беше ограбил подземния свят, за да раздаде парите на нуждаещите се. Като Робин Худ, само че по-добре от него – това си мислеше цялата нация (минус един граф, една графиня и още няколко души из по-тъмните кътчета на Стокхолм и околността). „Чудо Господне!“, рекоха си освен това някои хора с религиозен уклон. Те се оказаха достатъчно много, за да създадат паралелно фейсбук движение с библейска насоченост.
– Мисля, че мъжът с ужасното прозвище проявява смелост, сила и щедрост. Надявам се в бъдеще да помисли и за малтретираните деца – взе, че каза Нейно Величество кралицата по време на галавечер, излъчвана директно по телевизията.
– Не вярвам, че това е истина – отсече рецепционистът, когато свещеничката му разказа, че съпругата на държавния глава косвено е помолила Убиеца Андерш да прати половин милион крони на „Спасете децата“ или на нейната собствена Световна фондация „Детство“.
– Виж ти, виж ти! – каза Убиеца Андерш на свещеничката. – Представяш ли си, към мен вече се обръщат кралски особи. Както се казва, пътищата Господни са неве... как беше?
– ...доми – довърши свещеничката. – Влизайте в колата, потегляме.
– Накъде? – попита рецепционистът.
– Не знам – каза свещеничката.
– Може би ще сме добре дошли в кралския дворец – размишляваше Убиеца Андерш. – Там сигурно имат доста свободни стаи.