Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Щателното разузнаване на Графинята я бе отвело до една горичка, където тя клечеше и наблюдаваше новопостроената двойна врата, която от време на време се отваряше и затваряше. Намираше се на не повече от сто и двайсет метра, но все пак от другата страна на магистралата. Беше сряда и в момента имаше доставка на вино. Един камион беше паркирал на заден ход до вратата, която зееше широко отворена, а в църквата се внасяха кашон след кашон. Между вратата и камиона имаше охранител, застанал нащрек със зле прикрит автомат под дрехите.

Вътре в помещението се мяркаха няколко души. Първите двама трябваше да са Йохана Шеландер и Пер... как беше... Янсон? А до тях Убиеца Андерш и проклетият му бодигард.

Графинята имаше бинокъл и с негова помощ установи, че не знае кой е охранителят. Явно беше някой извън нейния кръг от познати. Но името му не беше от значение. Ако в бъдеще на нея и Графа им станеше любопитно, винаги можеха да потърсят гроба му и да видят какво пише на плочата.

По-важното беше, че ако имаха готовност, биха могли да убият Убиеца Андерш и бодигарда му още тук и сега. Проблемът беше мъжът с автомата, който стоеше пред вратата. В най-лошия случай той щеше да тръгне към тях, а в такъв случай въпросът беше да успеят да презаредят навреме. Щяха – все пак бяха от добрата страна: между църквата и горичката имаше магистрала.

Тази положителна мисъл сложи край на днешната разузнавателна мисия. Не бързаха за никъде, важното беше да изпипат всичко.

Графинята се върна в бялото си ауди и потегли.

– Остави я – каза Улуфсон. – Прибира се вкъщи при проклетия си граф, за да докладва.

– Ъхъ – отвърна Улуфсон. – По-добре да отидем в горичката, за да видим какво толкова гледаше.