Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Първото и най-мащабно общо криминално събрание в Швеция се състоя в единствения полупразен автомобилен салон на Графа и Графинята, този в Ханинге31.

Тъкмо там бяха отчели доста добри продажби през седмицата. С малко майсторлък всеки нелегално внесен автомобил, претърпял катастрофа, можеше отново да заприлича на нов. Какво е преживяла колата и какво е истинското ѝ състояние, не беше информация, която Графа и Графинята се чувстваха длъжни да съобщават на клиентите. Самите коли пък можеха да говорят само във филмите.

През последните дни десет броя автомобили от нелегалната разновидност бяха напуснали салона срещу цена, малко по-ниска от оригиналната. Въздушните възглавници на нито един от тях не работеха като хората, но това нямаше значение, стига шофьорите да проявяха благоразумието да не излизат от пътя.

Като цяло, добра седмица, изключая причината за настоящото събрание.

За да се състави актуален списък на участниците, също се изискваше малко майсторлък. Не е като да имаше регистър на хората, поръчали убийството или осакатяването на ближния си. Поканата трябваше да се разпространи по метода „от уста на уста“ чрез четири добре подбрани кръчми.

В крайна сметка в уречения час се появиха седемнайсет души, без да броим Графа и Графинята, които се бяха разположили на един подиум най-отпред.

Той всъщност беше предназначен за най-хубавата кола в салона, но тя тъкмо бе продадена срещу деветстотин грама висококачествени метамфетамини. Сега подиумът се превърна в отлична сцена за двамата, които искаха да покажат, че стоят малко по-високо от останалите.

Графа беше втори по ядосаност, Графинята беше първа. Именно тя откри срещата.

– Смятам, че въпросът не е дали Убиеца Андерш да живее, или не, а какво да предприемем, та да умре. С Графа имаме няколко идеи.

Част от седемнайсетте мъже пред подиума се размърдаха. Притесняваше ги тая работа с поръчките, които щяха да бъдат оповестени публично, ако убиецът, който отказваше да убива, си получеше заслуженото.

Един от мъжете дори посмя да изкаже този аргумент гласно (той самият бе платил солено, за да се отърве както от Графа, така и от Графинята). Поиска думата и каза, че елиминирането на Убиеца Андерш можело да доведе до кръвопролития в района на столицата. Не било ли по-добре всички да продължат да въртят бизнес без излишни разправии помежду си?

Графа възрази, че нямало да се остави да бъде изнудван. Не спомена обаче, че той и Графинята собственоръчно са отстранили двамата бизнес конкуренти, за непрерязването на чиито гърла Убиеца Андерш и приятелчетата му бяха взели както пари, така и кемпер.

Но тогава един друг от седемнайсетте се осмели да се съгласи с първия. Той не бе имал достатъчно средства, за да плати за убийството на престъпната двойка, затова се бе задоволил само с Графинята, която смяташе за по-вредна и по-непредсказуема. Така че неговите мотиви да желае на Убиеца Андерш дълъг живот също бяха продиктувани от чист инстинкт за самосъхранение.

Трети мъж пък бе платил на убиеца да нанесе тежки телесни повреди на един братовчед на Графа, което беше достатъчно лошо. Мнозина от останалите бяха направили различни по вид поръчки срещу поне осмина от останалите присъстващи. Ако имаше някой, който да може в тесния смисъл на думата да се счита за невинен в това отношение, то невинността му се дължеше на факта, че просто не бе имал достатъчно пари, за да стане виновен.

Всички се бояха от Графа и Графинята. Но седемнайсетте здрави мъже пред подиума най-накрая намериха сили да им се опълчат заедно. До един бяха на мнение, че най-добре за бизнеса би било да зачеркнат въпроса. Изборът беше между отмъщение и запазване на здравословни работни условия. А работните условия бяха по-важни.

Графинята наруга седемнайсетимата и ги нарече безгръбначни насекоми, както и разни други неща, достатъчно неприятни, че на двама от мъжете да им се прииска отново да платят на Убиеца Андерш, стига този път да свършеше работата.

Един друг бандит пък се замисли дали де факто всички насекоми не бяха безгръбначни, но прояви здравия разум да не повдига въпроса точно в този момент.

Срещата приключи за по-малко от двайсет минути. Всички замесени мошеници на едро и дребно се бяха появили или изпратили представител. Липсваше единствено онзи, който бе платил осемстотин хиляди крони за убийството на съседа си, понеже се бил намръщил на жена му. Жадният за мъст и наскоро разорен мъж бе отнел живота си, след като съпругата му го бе напуснала в полза на твърде живия съсед. След което двамата заминаха на Канарските острови, тъй като физиономията на съседа, набедена за гримаса, в действителност представляваше усъвършенствана форма на флиртуване.

Крайният резултат: според седемнайсет от деветнайсетте измамени измамници, които още бяха живи, Убиеца Андерш трябваше да запази живота си. Според останалите двама той трябваше да умре, за предпочитане заедно с Йохана Шеландер и Пер Янсон, или може би Першон.

31 Община в лен Стокхолм. – Б. пр.