Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 22

Заради случките с червения кръст и армията на спасението свещеничката зави обратно на север. Ако някой ги преследваше, логично бе да предположи, че след Векшьо и Хеслехолм ще спрат в Малмьо. Поради тази причина свещеничката, рецепционистът и убиецът се движеха в друга посока.

Убиеца Андерш лежеше и хъркаше на един матрак върху двата куфара в задната част на кемпера, когато свещеничката отби към полянка за отдих до някакво езеро, някъде в граничния район между провинциите Халанд и Вестерйотланд. Тя спря, изключи двигателя и посочи едно огнище до водата.

– Съвещание – каза свещеничката достатъчно тихо, за да не събуди Убиеца Андерш.

Рецепционистът кимна. Двамата слязоха от колата, отидоха до езерото и се настаниха на камъните около огнището. Имаха чувството, че това би могло да бъде много приятен миг, стига цялата ситуация да не беше толкова неприятна.

– С настоящото обявявам съвещанието за открито – каза свещеничката, която продължаваше да говори тихо, за да е абсолютно сигурна, че новопокръстеният убиец в колата няма да я чуе.

– Тогава потвърждавам, че съвещанието бе свикано надлежно – прошепна рецепционистът в отговор. – И съжалявам, че не всички се отзоваха на повикването. Какво имаме на дневен ред?

– Един-единствен въпрос – каза свещеничката. – Как да се отървем от спящата напаст в кемпера, без същевременно с това да се сбогуваме с живота си? И за предпочитане така, че парите ни да продължат да принадлежат именно на нас. Не на Убиеца Андерш. Или на Градската мисия20. Или на „Спасете децата“. Или на когото там срещнем по пътя.

Първата идея, на която се спряха, беше да се свържат с наемен убиец, който да отстрани техния собствен убиец. Проблемът беше, че твърде много от хората в средите, където биха могли да намерят такъв човек, бяха наскоро измамени от свещеничката и рецепциониста.

Не, да наемат убиец да убие убиеца би било твърде рисковано. А и на границата с неморалното. Вместо това на свещеничката ѝ хрумна най-лесното възможно решение. Какво би станало, ако просто потеглят веднага щом Убиеца Андерш отиде да пусне една вода до някое дърво?

– Мда – каза рецепционистът. – Резултатът би бил... че ще се отървем от него?

– И ще задържим всички пари – добави свещеничката.

Колко просто беше! Между другото, можеха да се сетят за това още пред магазина на Червения кръст във Векшьо. Убиеца Андерш бе казал „Веднага се връщам!“ и бе слязъл от кемпера. Свещеничката и рецепционистът разполагаха с цяла половин минута, за да съберат мислите си, да си направят изводите и да офейкат.

Цяла половин минута! Но го осъзнаха девет часа по-късно.

Съвещанието приключи. Единодушното решение бе да не правят нищо прибързано и да изчакат там, където бяха. Искаха да се покрият за три дни и да следят репортажите за случките във Векшьо и Хеслехолм, за да разберат доколко Убиеца Андерш е успял да подплаши нацията, доколко са в безопасност собствените им самоличности и въобще доколко са преследвани като цяло.

А след това да действат въз основа на събраната информация с ясната цел да отделят себе си и куфарите от онзи, който в момента хъркаше в колата.

Кемперът можеше да се паркира така, че да не се вижда от пътя. Провизии можеха да си набавят от бензиностанцията, която се намираше на два километра оттам. Рецепционистът предложи да отиде и да се върне пеша, докато свещеничката пази Убиеца Андерш, като основната ѝ задача беше да му попречи да хукне в гората и да даде милион или два на някой случаен турист.

20 Стокхолмска градска мисия – неправителствена организация, която помага на деца, младежи и възрастни в затруднено положение. – Б. пр.