Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 38

Оставаше само час до проповедническия дебют на Убиеца Андерш. Преговориха стратегията си за последно. Свещеничката не беше сигурна в доброто протичане на събитието. От една страна, убиецът изглеждаше любознателен и възприемчив, от друга, беше незначително по-надарен от топка за крокет. Не се знаеше коя от двете му половини щеше да надделее на амвона.

Църквата беше на път да се напълни. Освен това пред екрана отвън се беше събрала внушителна тълпа, захранвана от непрекъснат поток новодошли. В камбанарията бяха разквартирувани двама снайперисти с оптически мерници, а на всеки възможен вход стоеше пазач. Единственият що-годе представително изглеждащ полугангстер беше облечен с черен костюм и поставен до електронния детектор на главния вход – нещо, съпроводено с мълчалив протест от негова страна. Преди това той бе изкарал интензивен курс по обноски при свещеничката (по времеви съображения интензивният курс беше от най-интензивните).

– Защо има пропускателен пункт на входа на църква? – зачуди се един посетител, който всъщност не искаше да бъде там, но съпругата му го бе довлякла.

– От съображения за сигурност, добри ми господине – каза костюмираният.

– Съображения за сигурност? – попита безочливо мъжът.

Свещеничката беше решила на посетителите да не им бъде съобщавана истината, че пасторът и те самите са под заплаха.

– Да, съображения за сигурност, добри ми господине – повтори костюмираният.

– А чия сигурност и какви съображения? – продължи безочливият.

– Не може ли просто да влизаме, Таге? – попита лесно раздразнимата му жена.

– Трябва да призная, че съм съгласен с красивата ви съпруга – каза костюмираният, копнеейки вътрешно да нокаутира копелето с дясната си ръка, която бе стиснал в юмрук в джоба на сакото си. Само не биваше да забравя преди това да пусне ръчната граната.

– Но тук има нещо странно, Грета – каза Таге, който цял ден бе опитвал да убеди жена си да даде приоритет на хокейния плейоф по телевизията.

Опашката зад непримиримия мъж ставаше все по-дълга и костюмираният вече не издържаше да се държи костюмирано.

– Ако не разбираш думите „съображения за сигурност“, как, по дяволите, би могъл да разбереш какво ще каже пасторът след малко? Ако не ви харесва спасението, което предлагаме, тогава се обърнете, качете се в шибаното си волво, приберете се в шибаната си типова къща в шибаното си предградие и седнете да гниете върху шибания си диван от ИКЕА.

За щастие, в този момент свещеничката минаваше наблизо и чу последната част от диалога, който явно се развиваше в съвсем грешна посока.

– Извинете, че се меся – каза тя. – Името ми е Йохана Шеландер и съм помощник-пастор на може би най-изтъкнатия Божи пратеник тук на земята. Пазачът, с когото се сблъскахте току-що, е от групата за начинаещи на пастор Андерш и засега е стигнал едва до Битие.

– И? – поинтересува се безочливият.

– Ами, там не пише много за това как трябва да се държи човек, освен че не бива да яде забранени плодове, макар че Адам и Ева направили точно обратното, поощрени от говореща змия. Малко странно, като се замисли човек, но Господ може да се справи с почти всичко.

– Говореща змия? – каза вече по-скоро обърканият, отколкото безочлив мъж (който за разлика от жена си никога не бе отварял Библията).

– Да. Освен да говори, змията можела и да слуша – да знаете само как я сгълчал Бог. Затова до ден днешен пълзи в прахта. Змията имам предвид, не Бог.

– Какви са тези приказки? Какво означава всичко това? – зачуди се все по-малко безочливият, но все по-смутен мъж.

Всичко това означаваше, че свещеничката се опитваше най-напред да смути безочливия и за момента успяваше. Сега реши да отдели няколко секунди, за да каже нещо по-смислено, и продължи вече по-меко, обявявайки, че силата в думите на пастор Андерш нямала граници. Може би било прекалено да се надяват, че самият Исус Христос ще се яви по време на проповедта, но ако това все пак се случи, би било ужасно, ако му се нахвърли някой въоръжен човек. Възможно било той да прати някой от апостолите си, вероятно не Юда Искариотски, но все пак имало още единайсет, от които да избира. Накратко казано, никой не можел да бъде сигурен какви сили ще отприщи пасторът, може би още днес. Затова били и мерките за сигурност.

– Но както решите. Не принуждаваме никого да се среща с пастора, нито с Исус Христос или апостолите му. Всичко, което ще се случи след малко, ще бъде отразено в утрешните вестници, така че няма да пропуснете същинската новина. Желаете ли да ви изпратя до изхода?

Не, безочливият доскоро мъж не желаеше това, а още по-малко го желаеше неговата съпруга, която го стисна здраво за ръката и каза:

– Хайде, Таге, да влизаме, преди да са свършили местата.

Таге се остави да го отведат навътре, но докато минаваше покрай неприятния пазач, запази достатъчно присъствие на духа, за да му каже, че той и съпругата му от близо две години карали опел корса.

Убиеца Андерш имаше за задача да говори за щедростта, щедростта и пак щедростта. После малко за Исус и след това отново за щедростта. Трябваше да добави и разни ключови фрази като това, че било по-блажено да се дава, както и че раят очаквал всеки, който изпразни портфейла си в кутията за волни пожертвувания, и че същият този рай не бил напълно недостижим дори за хората, които просто открехнат малко портфейлите си (на принципа „капка по капка вир става“).

– И по-полека с твоите алилуя, осанна и други такива непонятни за теб неща – каза свещеничката.

Но решителният момент наближаваше и Убиеца Андерш се притесни. Ако караше по-полека с всичко, което му е непонятно, нямаше да има много какво да каже.

Затова попита дали ако се почувства в безизходица, би било удачно да започне да рецитира имена на гъби на латински, защото те можели да звучат доста религиозно за по-незапознатите. Веднага след това убиецът приведе доказателства:

– Cantharellus cibarius, Agaricus arvensis, Tuber magnatum… В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

– Какви ги плещи? – зачуди се рецепционистът, който тъкмо влезе в стаята.

– Не съм сигурна, но мисля, че току-що се преклони пред пачия крак, печурката и може би трюфела – каза свещеничката, след което се обърна към убиеца и му забрани да споменава която и да е от изброените гъби, да не говорим за такива като мухоморките например, каквото и да било латинското им име.

– Amanita muscaria – успя да каже Убиеца Андерш, преди да бъде прекъснат.

Свещеничката му каза, че сега не бил моментът да губи увереността си (като едновременно с това си помисли, че мухоморка на латински всъщност звучеше по-добре от една неуместна осанна).

– Спомни си, че си национален герой, ти си новият Елвис – каза тя, докато пълнеше потира, намерен предния ден в един шкаф от осемнайсети век, който сам по себе си може би струваше повече, отколкото цялата църква.

В същия шкаф имаше и кутия вафли за причастие, вероятно прашасали. Свещеничката предложи на Убиеца Андерш малко от тялото Христово в допълнение към виното, но пасторът, който вече бе на път да пресуши потира, предпочете да му сипят още веднъж от кръвта. Ако тялото Христово случайно му потрябваше по време на проповедта, той вече бил скрил торбичка канелени кифли в амвона.