Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 28

Имаха да организират много неща, при това за възможно най-кратко време.

На свещеничката се падна да скалъпи въздействащо послание и да се погрижи пастор Андерш да го наизусти. Последното беше трудна задача и тя сподели това със своя рецепционист. В началото той не можа да я разбере. Нямаше значение какво говори суперзвездата им, нали? Достатъчно беше да звучи що-годе религиозно, а това така и така се случваше всеки път, когато убиецът си отвореше устата. Елвис искаше да дарява пари, а всички искаха да бъдат като Елвис, нали така звучеше уравнението?

Да, вярно, идеята бе думите на Убиеца Андерш отново да напълнят жълтия и червения куфар, а най-добре щеше да е към тях да се присъединят още два куфара, независимо от цвета им. Но за целта не беше достатъчно едно-единствено идиотско словоизлияние, а последователна, наглед религиозна идея, проповядвана седмица след седмица. Като пасторът на църквата не трябваше да стои на амвона и да повтаря „Осанна“ между глътките вино, а да предложи нещо по-добро. Освен това проектът не биваше да става твърде зависим от един човек.

– Какво имаш предвид? Църквата на Андерш без Андерш?

Нещо такова имаше предвид.

– Мислиш за Графа и Графинята?

– Да. И за още двайсетина други гангстери от различна величина. Не знаем дали ще минат три минути, или три месеца, преди някой от тях да го спипа. Но когато това се случи, край на проповедите му.

– И тогава...?

– Тогава църквата трябва да продължи дейността си, пазейки скъп спомен за основателя. Ще ни е нужен алтернативен, добре обучен глас от амвона, когато пастор Андерш вече няма да е сред нас. Някой, който може да скърби и тъжи заедно с овцете на трагично загиналия пастир. И в негова чест да продължи да събира пари след смъртта му.

– Говориш за себе си, така ли? – попита рецепционистът, който започваше да разбира.

Затрудненията за свещеничката идваха от посланието, което щеше да бъде принудена да наследи в деня, когато пастор Андерш напусне земния живот в посока нагоре или надолу. Житейската история на Йохана Шеландер беше такава, че щеше да ѝ е изключително трудно отново да застане на амвона и дори наужким да продължи шеландерското наследство. Всъщност бе готова на всичко, само не и на това.

Рецепционистът чувстваше, че не бива да се впуска в подробности като религиозността на църквата, която тъкмо бяха основали заедно. Също така разбираше дилемата на свещеничката, но трябваше да отбележи, че от едната страна на Убиеца Андерш явно стоеше Исус, така че от другата не можеше да застане кой да е.

Свещеничката вече беше осъзнала, че ще трябва да се примирят с присъствието на Исус, независимо от ситуацията. Същото се отнасяше и за причастието или съответстващо му количество алкохол в кръвта на главния проповедник.

Рецепционистът прегърна утешително своята свещеничка и каза, че тя сигурно ще успее да намери някакво компромисно решение. Може би със Исус, но без Евангелията?

– Ммм – каза свещеничката замислено. – Който търси, намира. Матей 7:8.

В списъка със задачи на рецепциониста осигуряването на личната им защита стоеше доста високо. Тревогите на свещеничката го накараха да се замисли още повече. Истината бе, че бяха на път да изложат не само Убиеца Андерш, а и самите себе си на вниманието на хора, които биха предпочели да ги видят най-вече мъртви.

Щеше да е лесна работа някой от тези типове да очисти пастора на Църквата на Андерш, докато той проповядва мир, покой и любов. Свещеничката вече бе споменала този риск. Но с изпълнението на плана свещеничката и рецепционистът също щяха да излязат от сенките без каквато и да е гаранция за живота си. Ако и тримата загинеха, нямаше да е преувеличено да се каже, че бизнес идеята им е страдала от липса на устойчивост. А за да избегнат такова развитие, едва ли щеше да е достатъчно да пратят извинителни картички на графовете, графините и другите измамени.

– Мислиш си за телохранител, доколкото разбирам – каза свещеничката.

– Мислех си за телохранител – каза нейният рецепционист. – Сега си мисля за отряд телохранители.

Свещеничката го похвали за това и му пожела успех в осигуряването на дълъг и за предпочитане щастлив живот за тях двамата. Този живот можеше да включва и Убиеца Андерш, стига това да бе уместно от финансова гледна точка.

– Но сега моля да ме извиниш. Имам да измислям религия със Исус, но за предпочитане без Бог – каза тя и се усмихна, след което целуна своя рецепционист по бузата.