Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 64

Докато алчното множество пъхаше ръце и носове в пълния с пари куфар, свещеничката грабна чифт бельо, четка за зъби, рокля, два панталона и някои други неща, след което прошепна на рецепциониста си, че това бил идеалният момент да се разкарат от мазето.

Дори главният бандит не забеляза кога са изчезнали, тъй като беше не по-малко алчен от другите. За сметка на това обаче се развика на останалите да спрат да грабят, защото парите трябвало да се разпределят организирано.

Благодарение на виковете повечето пари бяха върнати в куфара, но не всички. Бандит номер две беше видял бандит номер четири да пъха цял куп банкноти в предния ляв джоб на панталоните си и сега се залови да го докаже.

Но бандит номер четири не беше човек, който би се оставил да го пребъркват, особено толкова близо до чатала и в никакъв случай в присъствието на други мъже. За да запази мястото си в йерархията, четворката удари двойката с юмрук. Двойката падна на пода и, за щастие, изгуби съзнание, когато удари тила си в бетона, иначе ситуацията вероятно щеше да излезе от контрол още тогава. Вместо това неизбежното се случи след четири минути.

Главният бандит успя временно да усмири групичката. Трябваше да разделят шест милиона крони на петнайсет, или може би на четиринайсет, в зависимост от това дали оня на пода смяташе да се свести, или не.

Но как да разделят шест на петнайсет? Още това се оказа твърде голям проблем. На всичкото отгоре се чуха предложения на братята Улуфсон да им бъдат удържани парите, които вече са получили, както и техният дял да се брои за един, не за два, понеже се казвали по един и същи начин. Тогава по-гневният от братята се разгневи още повече от обикновено. Разгневи се толкова, че каза на бандит номер седем (онзи, на когото викаха Вола), че съжалява, задето Убиеца Андерш не му е прерязал гърлото, каквато била уговорката им.

– Аха, копеле – каза Вола. – Подписал си договор за главата ми!

После извади нож, за да направи с Улуфсон същото, което Улуфсон бе искал Убиеца Андерш да направи с Вола.

За късмет, това накара другия Улуфсон полупаникьосано да прибегне до маневра за отвличане на вниманието. Единственото, което му хрумна в бързината, беше да стреля от упор с огромния си смит и уесън 500 право в куфара с парите. Само че си имаше работа с един от най-големите револвери в света, който би могъл да повали и истински вол, ако се налага. Та нищо чудно, че пламъкът от цевта разпали огън сред банкнотите.

В известен смисъл хрумването му постигна желания ефект. Вола и всички останали (без онзи на пода) първо изгубиха слуха си за няколко секунди поради силния гръм, а след това веднага се скупчиха около куфара. Тези, за които имаше място, се заеха да тъпчат горящите банкноти с крака и пожарът беше на път да изгасне, когато на бандит номер осем му дойде на ума да жертва бутилка деветдесетпроцентов домашен алкохол, за да потуши последните пламъци.

От инстинкт за самосъхранение Улуфсон и Улуфсон бяха напуснали мазето секунди преди огънят да се разгори сериозно. Съвсем скоро и на останалите гангстери им се наложи да направят същото (освен на номер две, който остана да лежи на пода и умря, освен ако това, разбира се, не се беше случило още когато удари главата си в пода). Деветдесетпроцентовият алкохол нямаше – и никога не бе имал – потушаващ ефект върху огъня.

Следващата нощ четирима мъже отидоха на гости на Улуфсон и Улуфсон. Не натиснаха звънеца и дори не почукаха на вратата. Вместо това си помогнаха с брадви, докато вратата не стана на трески, след което можеха просто да прекрачат прага. Но колкото и да търсиха, не откриха нито Улуфсон, нито брат му. Само един изплашен хамстер, който се казваше Кларк, на името на един банков обирджия от миналото. Улуфсон бе убедил брат си да оставят Кларк в апартамента, в който никога повече нямаше да се върнат. След погрома в мазето на кръчмата двамата веднага се качиха на влака за Малмьо, на шестстотин километра от може би най-ядосаната кръчмарска клиентела в света, поне в този момент.

Малмьо се оказа приятно място, все пак това беше един от най-престъпните градове в Швеция. Още едно-две престъпления седмично нямало да се отразят на статистиката, философстваше Улуфсон. С брат му решиха като начало да го дават по-полека и обраха една бензиностанция, вземайки всички пари и четири шоколадови десерта, след което си присвоиха автомобила на управителя.