Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Последното дарение не отиде за някаква си гора, със или без дъжд. Вместо това на свещеничката ѝ хрумна идеята да посетят – заедно с представители на два вестника, една радиостанция и един телевизионен канал – детската болница „Астрид Линдгрен“, така че Убиеца Андерш изненадващо да поднесе раница с петстотин хиляди крони и надпис „Исус е жив“ на тежко болните деца, за да могат те също да останат живи възможно най-дълго.

Шефът на болницата – доктор по медицина и специалист по педиатрия – не присъства по време на случката, но в обръщението си към медиите скоро след това похвали Църквата на Андерш и нейния пастор за „огромната щедрост, която проявява към децата и техните родители, които преминават през възможно най-големите изпитания“.

За секунда убеждението на Бьорие Екман, че зад щедростта на пастора се крият само алчност и цинизъм, се разклати. Но секундата отмина и погледът му отново се избистри.

Или по-скоро у самия пастор може би нямаше нищо кой знае колко нередно (с изключение на това, че беше убиец и в умствено отношение оскъдно надарен). Тези, които дърпаха конците, бяха хората на заден план, тоест свещеничката и онзи с почти еднаквите име и фамилия.

Бьорие Екман седеше в едностайния си апартамент и си мислеше, че последният половин милион беше от голяма полза и за самия него. Преданият Божи служител имаше нужда от парична основа, на която да стъпи, за да може да върши работата си в съответствие с Неговата воля. Затова например през всички години епитропът бе събирал десятък от църковните дарения, без да смята за нужно да информира паството за това. Уговорката беше между него и Бог и не влизаше в работата на никого другиго.