Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 3

Свещеничката получи стая номер осем, в съседство с Убиеца Андерш. Но за разлика от убиеца, от когото Пер Першон не смееше да поиска заплащане, новата гостенка трябваше да предплати за една седмица. Редовна цена.

– Да предплатя? Но това са последните ми пари.

– Значи е още по-важно да не бъдат похарчени за друго. Може да ми се откъсне една молитва от сърцето, съвсем безплатна, така че всичко да се нареди – каза рецепционистът.

В същия миг в хотела влезе мъж с кожено яке, слънчеви очила и набола брада. Изглеждаше като пародия на гангстер, какъвто вероятно беше. Без да поздрави, попита къде може да намери Юхан Андершон.

Рецепционистът протегна ръка и отговори, че в Къща за гости „Шоуден“ не можело да влиза всеки срещнат и да иска безплатна информация за това кой къде живее или не живее. За тях било въпрос на чест да защитават интегритета на гостите си.

– Отговори на въпроса, преди да съм ти отрязал пишката – каза мъжът с коженото яке. – Къде е Убиеца Андерш?

– В номер седем – отвърна Пер Першон.

Заплашително изглеждащият мъж тръгна по коридора. Свещеничката погледна след него и се зачуди дали някой ще си има неприятности. Дали рецепционистът смяташе, че тя може да направи нещо в качеството си на духовно лице?

Пер Першон не смяташе нищо, но не успя да ѝ го каже, преди онзи с коженото яке да се върне.

– Убиеца се е трупясал на леглото. Знам го в какви състояния изпада, засега е най-добре да го оставим да лежи. Погрижи се да получи този плик, когато се събуди. Предай му поздрави от Графа.

– Само това? – попита Пер Першон.

– Да. Не, кажи му, че в плика са пет хиляди, не десет, защото е свършил работата само наполовина.

Мъжът с коженото яке си замина. Пет хиляди? Пет, които очевидно е трябвало да бъдат десет. И сега се падаше на рецепциониста да обясни липсата пред потенциално най-опасния човек в Швеция. Освен ако не делегираше задължението на свещеничката, която току-що бе предложила услугите си.

– Убиеца Андерш – каза тя. – Значи е истински, не си си го измислил?

– Изгубена душа – каза рецепционистът. – Много изгубена всъщност.

За негова изненада тя попита дали много изгубената душа е дотолкова изгубена, че да е морално поносимо свещеничка и рецепционист да вземат назаем една хилядарка от нея, за да се наядат в някое приятно заведение наблизо.

Пер Першон я попита що за свещеничка е тя, след като предлага такива неща, но призна, че мисълта е изкусителна. Само че имаше причина Убиеца Андерш да се нарича така. Или три причини, ако рецепционистът си спомняше правилно: брадва в гърба, изстрел с пушка в лицето и прерязано гърло.

Въпросът доколко е удачно да вземат тайно пари назаем от убиец отпадна, тъй като въпросният убиец се беше събудил и сега се тътреше към тях по коридора с разрошена коса.

– Жаден съм – каза той. – Днес ще получа парична доставка, но още не е пристигнала и няма с какво да си купя бира. Или храна. Може ли да взема назаем двеста крони от касата?

Това беше и не беше въпрос. Убиеца Андерш очакваше в ръката му веднага да се появят две стотачки.

Но ето че свещеничката пристъпи напред.

– Добър ден – каза тя. – Казвам се Йохана Шеландер, бивш викарий, а понастоящем просто свещеник в най-общ смисъл.

– Свещениците дрънкат само простотии – каза Убиеца Андерш, без дори да я погледне.

Разговорите никога нямаше да бъдат силната му страна. Той се обърна към рецепциониста и попита:

– Ще получа ли пари, или?

– Аз обаче не мога да се съглася с това, което казахте – намеси се Йохана Шеландер. – Естествено, дори в нашия занаят се срещат ненадеждни хора. За съжаление, аз съм една от тях. Бих се радвала да обсъдя този въпрос с господин... Убиеца Андерш. Може би някой друг път? Сега по-важен е пликът с пет хиляди крони, който преди малко бе оставен на рецепцията от един граф.

– Пет хиляди? – попита Убиеца Андерш. – Трябва да са десет! Какво си направила с останалите, свещеничко скапана?

Убиеца, все още сънен и измъчван от махмурлук, зяпна ядосано Йохана Шеландер. Пер Першон, който не искаше на рецепцията му да бъде извършено убийство на свещенослужител, добави бързо и притеснено, че по думите на Графа плащането е частично, защото работата е свършена едва наполовина. Рецепционистът и свещеничката до него били невинни пратеници и той се надявал, че Убиеца Андерш разбира...

Но Йохана Шеландер отново взе думата. Онова със „свещеничко скапана“ я бе засегнало.

– Засрамете се! – каза тя толкова уверено, че Убиеца Андерш за малко да я послуша.

Свещеничката продължи, като каза, че убиецът добре би трябвало да разбира, че тя и рецепционистът дори не биха си помислили да пипат парите му.

– Въпреки че живеем в оскъдица. Така си е. И като стана дума за това, ще се възползвам да попитам Убиеца Андерш дали не би могъл да ни даде назаем една от тези хубави хилядарки за ден-два? Или най-добре за седмица.

Пер Першон бе изумен. Свещеничката първо искаше да вземе от парите на Убиеца Андерш без негово знание, а после го накара едва ли не да се изчерви от срам, задето я е обвинил именно в това. А сега преговаряше с него за заем. Никакъв инстинкт за самосъхранение ли нямаше? Не разбираше ли, че така поставя не само своя, но и неговия живот в опасност? Проклето женище! Трябваше да побърза и да ѝ запуши устата, преди убиецът да го е сторил за постоянно.

Но най-напред трябваше да опита да оправи кашата, която свещеничката току-що бе забъркала. Убиеца Андерш седеше кротко на един стол, може би объркан от факта, че свещеничката, която поне в неговата реалност вероятно беше откраднала парите му, сега го моли да вземе назаем от онова, което не бе успяла да свие.

– Доколкото разбирам, Убиеца Андерш се чувства измамен с пет хиляди крони, така ли е? – попита Пер Першон, стараейки се да звучи като държавен служител.

Убиеца Андерш кимна.

– Тогава трябва да повторя и да подчертая, че нито аз, нито може би най-чудноватата свещеничка в Швеция сме взели парите. Но ако мога да направя нещо – каквото и да е, – за да облекча ситуацията, нека Убиеца Андерш не се колебае да ми каже!

„Ако мога да направя нещо...“ е едно от тези неща, които всеки човек в сферата на услугите обича да казва, без непременно да го има предвид. Толкова по-зле, че Убиеца Андерш реши да се възползва от предложението на рецепциониста.

– Да, благодаря – каза той изморено. – Намерете изчезналите пет хиляди, ако обичате. За да не ви пребия.

Пер Першон не изгаряше от желание да търси Графа, който бе заплашил да направи нещо крайно неприятно с една от най-милите части от тялото му. Дори само да го срещне отново би било достатъчно лошо. А какво оставаше да му иска пари...

Рецепционистът вече бе изпаднал в дълбоко притеснение, когато чу свещеничката да казва:

– Разбира се!

– Разбира се? – повтори рецепционистът ужасено.

– Хубаво! – каза Убиеца Андерш, който току-що бе чул „разбира се“ два пъти подред.

– Да, естествено, че ще помогнем на Убиеца Андерш – продължи свещеничката. – Ние от Къща за гости „Шоуден“ винаги сме насреща. Срещу разумна компенсация сме готови да улесним живота на всеки убиец или мародер. Господ не дели хората на такъв принцип. Или може би го прави, но да се придържаме към въпроса. Като начало, възможно ли е да узнаем малко повече за каква „работа“ става дума и в какво отношение може да бъде смятана за свършена само наполовина?

В този миг на Пер Першон му се искаше да се намира някъде другаде. Току-що чу свещеничката да казва „Ние от Къща за гости „Шоуден“. Тя дори още не се бе настанила, а още по-малко си беше платила, но това не ѝ попречи да започне финансови преговори с убиец от името на хотела.

Рецепционистът реши да си изгради искрено лошо мнение за новата гостенка. С изключение на това, нямаше по-добра идея какво да прави, освен да си стои където беше – до хладилника на рецепцията – и да се старае да изглежда възможно най-безинтересно. „Няма причина да убиваш нещо, което не предизвиква емоции“, разсъждаваше той.

Убиеца Андерш също беше малко объркан. Свещеничката беше казала толкова много неща за толкова кратко време, че той не можа да проследи мисълта ѝ (а и това, че тя беше свещеник, не опростяваше нещата).

Жената като че предлагаше някаква форма на сътрудничество. Тия неща обикновено не свършваха добре, но все можеше да я изслуша. Не беше нужно винаги да започва с юмруците още отначало. Даже обратното, в поразително много ситуации беше по-добре да остави тази част за накрая.

Ето как Убиеца Андерш реши да разкаже в какво се състоеше свършената от него работа. Не бил отнел нечий живот, ако така са си мислели.

– Да, сигурно е трудно да убиеш някого наполовина – замислено умозаключи свещеничката.

Убиеца Андерш каза, че е решил да спре да убива. Цената била твърде висока, тъй като, ако се случело още веднъж, нямало да го пуснат, преди да е станал на осемдесет.

Работата беше там, че едва-що успял да излезе на свобода и да отседне някъде, когато отляво и отдясно завалели най-различни предложения. Повечето били от хора, които срещу доста щедро възнаграждение искали техни познати и неприятели да бъдат отстранени. Това ще рече убити, а това пък ще рече нещо, с което Убиеца Андерш вече не се занимавал. Или с което никога не се бил занимавал всъщност. Просто някак си така се били стекли нещата.

Освен разнообразните поръчкови убийства, тук-там се срещали и по-разумни предложения, като например последното. Трябвало да бъдат счупени двете ръце на мъж, купил кола от възложителя на поръчката, а именно Графа, който бил и стар познайник на Убиеца Андерш. Мъжът взел колата, но вместо да си плати, проиграл парите на блекджек.

Свещеничката не знаеше какво е блекджек; двете ѝ бивши паства не се бяха отдавали на такива занимания във времето за развлечения след тържествени служби. Вместо това имаха традиция да играят микадо, което беше доста приятно понякога. Така или иначе, свещеничката се чудеше по-скоро как точно е протекла покупко-продажбата.

– Значи е взел колата, без да си плати?

Убиеца Андерш обясни какви са законите сред не чак толкова законните кръгове в Стокхолм. В конкретния случай ставаше въпрос за деветгодишен сааб, но принципът беше същият: не беше проблем някой да вземе кола на кредит от Графа за ден-два. Ставаше лошо обаче, ако след изтичането на срока парите още не бяха на масата. И лошото касаеше преди всичко човека с кредита, не Графа.

– Например счупена ръка?

– Да, или пък две, както казах. Ако колата беше по-нова, в поръчката щяха да влизат още ребрата и лицето.

– Двете счупени ръце са станали една. Какво стана, не успя да ги преброиш ли?

– Откраднах колело, пъхнах бухалката за бренбол6 в дисагите отзад и отидох до дома на оня крадец. Когато го сгащих, той държеше новородено момиченце в едната си ръка. Примоли се за милост, или както там се казва. Тъй като дълбоко в себе си съм добра душа, както казваше мама, вместо да му чупя двете ръце, счупих едната на две места. И първо му позволих да остави бебето, за да не се удари, ако онзи се строполи на земята, докато си върша работата. И той точно това направи. Бива ме да размахвам бухалката. Само че сега, като се замисля, можех спокойно да му счупя и двете ръце, докато лежеше на пода и хленчеше. Забелязал съм, че невинаги разсъждавам толкова бързо, колкото ми се иска. А ако са замесени алкохол и хапчета, изобщо не мисля. Или поне не си спомням да съм мислил.

Един детайл от разказа направи впечатление на свещеничката.

– Майка ти наистина ли е казвала така? Че дълбоко в себе си си добра душа?

Пер Першон се чудеше същото, но се придържаше към вече избраната стратегия – доколкото е възможно, да се слива със стената, пазейки абсолютна тишина.

– Да, така казваше – каза Убиеца Андерш. – Но това беше, преди да ѝ избия всичките зъби, малко след като татко умря от пиене. След това не говореше много, или поне не ѝ се разбираше. Тъпа вещица. По дяволите!

Свещеничката имаше няколко предложения за това как да се решават семейни конфликти, без да се избиват зъби, но всяко нещо с времето си. Сега искаше да обобщи казаното от Убиеца Андерш, за да види дали е разбрала правилно.

Значи, последният му поръчител искал петдесет процента отстъпка, позовавайки се на това, че Убиеца Андерш е счупил една и съща ръка два пъти вместо две отделни ръце по веднъж?

Убиецът Андерш кимна. Така било, стига с „петдесет процента“ свещеничката да имала предвид половината сума.

Да, това имала предвид. И добави, че онзи граф, изглежда, бил доста докачлив. Въпреки това един свещеник и един рецепционист бяха готови да помогнат.

Тъй като рецепционистът не беше измислил какво да възрази, тя продължи:

– Срещу двайсет процента комисиона ще потърсим споменатия граф с намерението да го накараме да размисли. Но това не е нищо. Съвместната ни работа става наистина интересна чак във втората фаза!

Убиеца Андерш опита да асимилира казаното. Имаше много думи и странно процентно съотношение. Но още преди да стигне до въпроса каква би могла да бъде „втората фаза“, свещеничката го изпревари.

Във фаза две рецепционистът и свещеничката щели да менажират малкия бизнес на Убиеца Андерш. Дискретен пиар за разширяване на клиентелата, изготвяне на ценоразпис, за да не си губят времето с хора, които не могат да си платят, както и ясен етичен кодекс.

Свещеничката забеляза, че лицето на рецепциониста е станало бяло като хладилника до стената, към която се бе долепил. Видя също, че Убиеца Андерш е изгубил нишката. Реши да замълчи за малко, за да може първият да си поеме дъх, а вторият да не реши да се бие, вместо да вникне в предложението ѝ.

– Между другото, трябва да поздравя Убиеца Андерш за доброто му сърце – каза тя. – Представете си, бебето се е отървало без драскотина! Небесното царство принадлежи на децата, знаем това, то е засвидетелствано още в Евангелие от Матей, глава деветнайсет.

– Знаем ли? Матей ли? – попита Убиеца Андерш и забрави, че половин секунда по-рано беше решил да набие поне рецепциониста, дето само си мълчеше.

Свещеничката кимна набожно и се въздържа да го информира, че само няколко реда по-надолу в същото Евангелие пишеше да не убиваме, да обичаме ближния си като себе си и – във връзка с избитите зъби – да почитаме майка си, а също и баща си, като стана дума.

Зараждащият се гняв, изписан по лицето на Убиеца Андерш, взе да се уталожва. Това забеляза и Пер Першон, който най-накрая се осмели да повярва в живота отвъд (с други думи, отвъд настоящия разговор с гостенина от седма стая, който той и свещеничката най-вероятно щяха да преживеят). Рецепционистът не просто отново започна да диша, а си възвърна и говорните способности и вложи своя личен принос, като криво-ляво успя да обясни на Убиеца Андерш колко са двайсет процента от нещо. Убиецът се извини, като каза, че покрай отмятането на годините в пандиза е станал майстор в броенето, но не знаел много за процентите, освен че има около четиресет от тях в твърдия алкохол, а понякога и повече, ако е произведен в някое мазе. По време на едно от разследванията срещу него полицията бе установила, че е прокарал хапчетата си с трийсет и осем процентов купешки алкохол и седемдесетпроцентов домашен. Вярно, че невинаги можеше да се разчита на полицията, но ако в случая са били прави, то нищо чудно, че нещата се бяха развили така – при тези сто и осем процента алкохол в кръвта в добавка към хапчетата.

Вдъхновена от доброто настроение, свещеничката обеща, че оборотът на Убиеца Андерш щял да се удвои – най-малко!, – стига той да даде свобода на нея и рецепциониста да действат като негови представители.

В същото време Пер Першон доста навременно извади две бутилки бира от хладилника. Убиеца Андерш пресуши първата, начена втората и реши, че е разбрал достатъчно от това, което досега му обясняваха.

– Добре, по дяволите, значи се разбрахме.

Убиецът довърши втората бира на няколко големи глътки, оригна се, помоли за извинение и в знак на добра воля им подаде две от наличните пет хилядарки с коментара „нали казахме двайсет процента!“.

Напъха останалите три в джоба на ризата си, след което съобщи, че било време за закуско-обяд в ресторанта зад ъгъла и затова повече не можел да обсъжда бизнеса.

– Успех с Графа! – каза той от вратата, преди да изчезне.

6 Подобна на бейзбол игра, популярна в Скандинавия и Германия. – Б. пр.