Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Отново беше събота и хората се стичаха на тълпи, но този път не бе чак толкова пренаселено. Свещеничката и рецепционистът предполагаха, че ще стане така – мнозина вече бяха получили автограф или снимка и не изпитваха нужда да плащат още веднъж за същото нещо. Въпреки това за около двеста от посетителите не остана място в самата църква.

Предния уикенд бяха оставили термоси с кафе на всяка двайсета седалка. Този път до всяко място имаше чаша, а кутиите с молдовско вино бяха подредени на пода през пет метра. Никой не посмя да докосне виното, преди пасторът да се е появил, което се случи точно в седемнайсет нула нула.

Бьорие Екман бе застанал в същото отдалечено ъгълче като миналата седмица, дълбоко объркан още отначало.

– Алилуя и осанна – започна пастор Андерш, след което поради чисто лични съображения мина право на въпроса: – Исус, приятели мои, е поел цялото човешко страдание. Да вдигнем наздравица за това!

Убиеца Андерш напълни чашата си от потира, а в църквата настана лека суматоха. Малко неща са по-неловки от това да отговориш на наздравица с празна чаша.

Колкото и да му се искаше да изгълта виното, пасторът изчака, докато достатъчно хора успеят да си налеят.

– Наздраве за Исус! – каза той накрая и изпразни съдържанието на чашата си от раз.

Над седемстотин от осемстотинте души в помещението последваха примера на пастора. Дори само това се оказа повече, отколкото петдесетина от тях можеха да понесат.

След неуместното „така пӝ бива“, пастор Андерш започна проповедта си, като обясни, че бил обикновен Божи служител, който по-рано не разбирал, че пътят към Небесното царство минава през кръвта и тялото Христови. Но сега бил прозрял истината. Преди всичко искал да разкрие пред паството си откъде е дошла цялата идея с причастието. Най-добре било да не задълбават в подробности, но накратко казано, Исус огладнял малко преди да бъде разпнат и поканил приятелите си на едно последно джамборе. Присъствали само той и апостолите, но според последните проучвания, проведени от самия пастор Андерш, било изпито много повече вино, отколкото се предполагало по-рано. После минало известно време до самото разпъване на кръста, така че съществувала вероятност Исус отгоре на всичко да е имал махмурлук, докато вървял към Голгота и впоследствие увиснал на кръста. Това би обяснило измъченото му възклицание: Боже Мой, Боже Мой, защо ми го причиняваш?

Джамборе? Исус махмурлия на кръста? Бьорие Екман правилно ли чу?

Пастор Андерш си бе приготвил ново самозалепващо се листче, затова елегантно приписа последния цитат на Евангелие от Марк 15:3441. После направи непланирано отклонение относно проклятието на махмурлука, преди да се върне на Исус и разпятието. Според пастор Андерш най-интересното, което Христос казал, преди да отплава във вечността, било: Жаден съм, Йоан 19:28.

Толкова за Христовата кръв. Що се отнасяло до тялото... не, първо било време за още една наздравица в името на Бог, преди да е взело и тях да ги хване махмурлук.

Не мина дълго, преди почти на цялото паство да му се замае главата. Пасторът успя да вдигне три наздравици, докато поднасяше своето собственоръчно изготвено обяснение на причастието, след което премина на следващата точка от дневния ред.

– Казва се, че разчупили комат хляб към виното, но чакайте малко: сух бял хляб с червено вино, така ли трябва да почетем Господ и Неговия син?

От няколко места се чу колебливо „не“.

– Не ви чувам! – каза Убиеца Андерш по-високо. – Така ли трябва да ги почетем?

– Не! – викнаха доста повече хора.

– Още веднъж! – подкани ги Убиеца Андерш.

– Не! – викна цялата църква и половината паркинг отвън.

– Сега ви чух! – каза убиеца Андерш. – А вашите думи са закон за мен.

Сигналът бе даден и учениците от гимназия „Меларен“, които този път бяха четворно повече, се захванаха за работа. В едната си ръка всеки от тях държеше кофа за събиране на банкноти и в краен случай на някоя и друга монета. В другата ръка носеха поднос с различни видове бисквити, грозде без семки, масло и сирене. Подносите обикаляха от посетител на посетител и когато нещо бе на път да свърши, учениците веднага носеха още.

Пасторът на амвона получи собствена чиния и започна да граби от това, което се предлагаше, дъвчейки с наслада.

– Престуст42 – каза той.

След като няколко седмици бе живял само на Христова кръв плюс някой и друг хамбургер или канелена кифла, Убиеца Андерш сметна за добре да почете малко (но само малко) за причастието и какво всъщност представлява то. Това решение бе приветствано от свещеничката, която смяташе, че ако Убиеца Андерш продължава да дрънка само глупости, резултатът би бил пастор, който не успява да развълнува масите и да ги подтикне към дарения, с които да се доближат до Небесното царство. Това на свой ред би означавало печалби, съизмерими с тези от ръководенето на фирма в сферата на осакатяването, която не може да предложи осакатяване.

Но имаше и други начини освен причастието, чрез които да се стимулира откровеното наливане с алкохол, което в момента се случваше във и около Божията обител. Този път свещеничката провери листчето на Убиеца Андерш и добави едно-две неща, които според нея щяха да повлияят на настроението и съответно на щедростта.

Затова сега пасторът можеше да разкаже, че Ной е засадил първото лозе на света, в резултат на което бил първият човек, който се напил като кирка, а после припаднал гол в шатрата си. Всичко това според Битие 9:21. Но след това изтрезнял и в махмурлука си се развикал против един от синовете си („Ех, този махмурлук!“, възкликна пасторът). В крайна сметка живял още триста и петдесет години отгоре на шестстотинте, които вече били зад гърба му.

– Да вдигнем чашите си за последно – каза пастор Андерш накрая. – Пием кръвта на Исус. Виното дало на Ной деветстотин и петдесет години живот, без него той отдавна да е умрял.

Рецепционистът си помисли, че Ной вече е умрял доста отдавна, но, изглежда, на пастора всички глупости му се разминаваха.

– Наздраве и добре дошли отново следващата събота! – каза пастор Андерш и пресуши потира, без да се занимава да пълни чашата си.

Рецепционистът щракна с пръсти и гимназистите тръгнаха на нова обиколка за дарения, която им донесе още няколко десетки хиляди крони. За жалост обаче, една възрастна дама с шал от пера около врата прояви лошия вкус да повърне в една от кофите.

Докато хората излизаха с клатушкане от църквата, изпълнени с блаженство и вино, свещеничката и рецепционистът обобщиха резултата от деня. Грубата сметка сочеше, че този път са събрали повече от един милион крони и инвестицията в молдовско вино и мезета се е изплатила многократно.

41 При което паметта му очевидно му е изневерила. Думите са: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?“. – Б. пр.

42 Prästost (шв. – свещеническо сирене) е вид шведско сирене, което в миналото се приготвяло в църквите, които получавали десятък под формата на хранителни продукти, включително мляко, от което се правело въпросното сирене. Днес то се произвежда във фабрики. – Б. пр.