Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 49

Свещеничката и рецепционистът все още бяха потънали в тревожни мисли за Бьорие Екман, когато пастор Андерш се появи отново, този път в блестящо настроение. Беше ходил в града, за да разпространява Божието слово. На площад „Стюреплан“ имаше кръчма и баня в съседство, а двете заедно представляваха балсам както за тялото, така и за душата на убиеца.

– Здрасти – каза той. – Нещо сте оклюмали, гледам.

Убиеца Андерш беше изкъпан, избръснат и издокаран с нова риза с къси ръкави. И двете му ръце бяха покрити с татуировки, включващи ножове, черепи и преплетени змии. Свещеничката си отбеляза, че никога не бива да го оставя да проповядва без сако.

– Казах, че нещо сте оклюмали, гледам – повтори Убиеца Андерш. – Не е ли време да обсъдим следващата проповед? Имам някои идеи.

– Заети сме, мислим. Би било хубаво да не ни безпокоиш точно сега – каза рецепционистът.

– Все мислите, та мислите – каза Убиеца Андерш. – Защо не пробвате да се наслаждавате на живота от време на време? Или както пише в Псалми 37: Кротките ще наследят земята и ще се радват на много голямо благополучие.

„Брей да му се не знае, не спира да рови в оная книга“, помисли си свещеничката. Но не го каза на глас. Вместо това огледа убиеца от глава до пети.

– Според Левит 19 не бива нито да се бръснеш, нито да си татуираш ръцете, така че си затвори устата за малко, ако обичаш.

– Добре го каза – усмихна се рецепционистът, щом Убиеца Андерш се затътри към изхода, обръснат и с черепи и преплетени змии по ръцете.

Неделята премина в понеделник, без да измислят нещо по проблема с Бьорие Екман, или поне не и нещо различно от „или – или“ варианта, който вече бяха обсъдили: или Бьорие Екман доброволно се включва в играта, или Джери и ножът му го принуждават да се включи. Дано срещата в 14,30 се развиеше добре, точно сега нямаха нужда от излишни неприятности.