Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

До премиерната проповед оставаха само няколко часа. Джери с ножа стоеше на малко възвишение в северозападния край на църковния имот. Огледа околността от ляво надясно, после на обратно. Всичко изглеждаше спокойно.

Но какво беше онова там, в самия край на чакълената пътека? Възрастен мъж с гребло! Заплаха? Като че ли правеше каквото се прави с едно гребло. Да не смяташе да се придвижи така по целия път чак до входа на църквата?

– Проблем в края на чакълената пътека – съобщи той на подчинените си чрез комуникационното устройство, което също не беше безплатно.

– Да му видя ли сметката? – попита единият снайперист в камбанарията.

– Не, идиот такъв – каза Джери с ножа. – Отивам да видя кой е това.

Старчето продължи да си работи с греблото. Джери стисна дръжката на любимия си нож, който държеше в джоба на сакото. Представи се като началник по сигурността в Църквата на Андерш и поиска да узнае кой беше мъжът с греблото и какво правеше тук.

– Изравнявам пътеката – каза старчето.

– Да, така изглежда – каза Джери с ножа. – Но кой те е молил да го правиш?

– Да ме е молил? От трийсет години изравнявам пътеката веднъж седмично преди всяка служба. Единствено през последните две години го правех малко по-нарядко заради безбожното решение да затворят светата обител.

– Кофти работа – каза Джери с ножа, който няколко дни се бе упражнявал да избягва да псува на новото си работно място. – Казвам се Джери – каза той и пусна ножа, за да се здрависа със старчето.

– Бьорие Екман – каза старчето с греблото. – Епитроп Бьорие Екман.