Събота, 22 август
5 дни от изчезването
Боби Гейнис влезе в кабинета на Болд без да чука и си издърпа един стол, а лейтенантът си отбеляза с молив докъде е стигнал с четенето на доклада.
Той вдигна глава и видя рисунката с моливи на сина си, закачена на стъклената стена, която разделяше кабинета му от приемната. Беше я закачил там да добавя цвят, да разнообразява сивото еднообразие, което някой дизайнер бе наложил на това място, а също и да му напомня за най-важните неща в живота. Автопортретът на сина му се развя, когато двама детективи минаха с бърза крачка покрай кабинета му.
— Давай — подкани я Болд, като предварително знаеше, че темата на разговор ще е арендуването на кранове. След като загубиха случая с „Визаж“ като убийство, минал като нещастен случай, Болд напълно се беше отказал от тази посока на разследването и накара Гейнис да разследва арендуването на кранове и възможните му връзки с шлепа и влекача, който бе предприел провалилият се трансфер.
— Просто не е възможно да притежаваш кран, разбираш ли? — започна Гейнис. — Това не е нещо, което ще си сложиш в гаража. Или го взимаш под аренда или на лизинг. — Тя си погледна бележките. — Оттук до Оклахома има пет места, където може да се арендува или вземе на лизинг оборудване, с което да вдигнеш контейнер.
Болд саморъчно я беше довел в отдел „Убийства“, като по този начин за пръв път пречупи половата бариера, но я постави пред трудна задача. Тя се справяше с предизвикателствата, непрекъснато се самодоказваше, но и никога не си спестяваше яда. Тя беше една от най-добрите полицаи на петия етаж. Най-новата атака срещу нея бе, че е обратна и че поддържа връзка с уволнена детективка. Нещата още не се бяха уталожили.
— Една жена е изчезнала. Репортер.
Тя с любопитство го погледна.
— Ако искаш да наемеш един от тези кранове, ще ти трябват договори, разни видове застраховки, трябва да му дадеш име.
— Тя е разследвала нещо във връзка с контейнера — продължи той. — Шефовете получават истерични припадъци. Загрижили са се, че медиите ще ни разкъсат на парченца, ако нещо й се случи, преди да я намерим. — И добави: — Тях това ги интересува, а ние имаме изчезнал човек, който трябва да намерим чрез това разследване.
— Лейтенант, искам да докладвам.
— Кажи ми накратко. Имаме или не документ за наемане на кран през нощта на бурята? — каза Болд.
— Документ, с който да го докажем ли? Не. Но самото арендуване може да е станало. Ще ми трябват малко хора за целта.
— Ако се натискаш за данъчни, имаш ги! — Не харесваше новата си роля на администратор, съветник и пъдарин, а всичко това се изискваше от един лейтенант. Често се чувстваше почти като чекмедже за папки, между капитана си, Шийла Хил, сержантите и екипите, които работеха под него.
— На третото място, където се пробвах, нарича се „Оборудване Гарибалди“, наистина развинтих нервната система на момчето на гишето, като споменах какво става, когато парите се взимат на ръка и се избягва осчетоводяване. Изпоти се няколко пъти, докато му обясня какво представляват тези неща в очите на закона. Изкара ме навън за по цигара. Спомена, че може би един телескопичен кран е излязъл в морето сутринта преди бурята, и че със сигурност не е заведен в книгите, защото когато се опитал да го даде под наем, се оказало, че този кран изобщо го няма в двора. Шефът му го накарал да отнесе всичко, но освен това му казал и да не се притеснява за това, казал, че може би документът просто се е изгубил.
— Значи, в крайна сметка няма доказателство, че кранът е излязъл в морето? — притисна я Болд. — Каква тогава е добрата новина?
— Имам името на шефа: Зулия. Мислех си, че ще е полезно да проверим банковите му сметки, да не би да има някой и друг депозит в повече. — И тя добави: — Мисля, че ще е добре да се седне около къщичката му, да се погледнат банковите му трансакции. Мисля, че ще е добре да му се сложат две момчета да го понаблюдават. Може би ще успеем да си побъбрим с него по имейла.
— Добре, така да бъде.
— Първо, трябва да го открием. Неочаквано си е взел отпуска.
— Оборудването под аренда е лесна плячка за крадците. Цялото оборудване се оставя отвън на открито. Разумно е да се защити всичко това — каза Болд.
— Мама Лу? — попита Гейнис. Тя знаеше за какво си мисли Болд дори когато другите не можеха и да предположат.
— Ако тя пожелае някой да бъде намерен, предполагам, че е само въпрос на време — заяви Болд.
— В такъв случай, можеш да й споменеш и липсващата репортерка.
— Запомних.
— Търсиш ли си белята, направо отваряй тази врата — каза Ла Моя и ги прекъсна още от вратата. После добави: — Макнийл си присвои някакви видеозаписи от апартамента на онова момиче. Според мен са свързани с моето разследване. Но тя не е в настроение да ги сподели с мен и дори заплашва, че ще иска защитата на първата поправка, ако настояваме да ги вземем.
— Въпреки това ще ги вземем — убедено каза Болд. — Намери си съдия, на който да му предстоят избори. Кажи му да измисли нещо по въпроса.
— Загуба на време — каза Ла Моя.
— Добре, значи си работим по крановете — съгласи се Болд. — Мама Лу е бизнесдама. Знае кога да си изреже загубите. Не би искала да влачим до тук всеки член от бандата за разпит. Това би я накарало да изглежда слаба.
— А освен това тя реже глави, серж — предупреди Ла Моя. — Или поне войниците й го правят.
— Уреди ми среща — поиска Болд.
— Не мисля, че е много разумно — възрази Ла Моя.
— Уреди я — твърдо повтори Болд.
Произведението на изкуството изшумоля, когато Ла Моя излезе.
— Наблюдението се одобрява — каза Болд на Гейнис. — Отработете го със специалните части.
— Благодаря, лейтенант.
Болд се поколеба и попита:
— Как се оправяш… с тези слухове?
— Добре.
— Сигурна ли си?
Тя сви рамене.
— Чувствам се като обсадена. Стават едни неща… обвинения. Аз ги уреждам. После идва друго. Да видиш какви погледи ми хвърлят…
— Нали знаеш, че си защитена? — попита той. — Губернаторът подписа проектозакона и го приеха.
Този коментар явно я наскърби. Болд бързо добави:
— Нямах предвид…
— Напротив, точно това имаше предвид — разсърди се тя и стана от стола си. — Естествено, че това имаше предвид! — Тя се врътна и решително излезе от кабинета.