Първата жертва

Четиридесет и втора глава

В петък, в 11 часа вечерта, осветена от мощни халогенни прожектори, една изследователка от факултета по археология към университета започна първия кръг проучвания. Замервателят, заровен на три метра под земята не издаваше почти никакъв звук, червени и черни проводници го свързваха с алуминиевата кутия на компютъра.

Ла Моя смушка Болд и му зашушна:

— Ние сме губещите, светът се завладява от техничарите. Разбираш ли? Помисли си само. Техничарчетата управляват компютрите, а компютрите управляват всичко — от безжичните телефони до оръжията и балистичните ракети. Казвам ти: вече няма никаква сигурност на този свят, щом тези хора управляват от клавиатурите си.

— Не можем да изравяме, без да имаме доказателства за нерегистрирано тяло. Така е по закон.

— Разбирам — оплака се Ла Моя, — само казвам, че… всеки, който знае как действа тая дяволия… особено пък жена! Искам да кажа, че всеки, който може да осмисли как работи това чудо… Кой им държи сметка?

— Гледаш твърде много телевизия.

— Да, през свободното си време — хапливо отвърна Ла Моя.

— Тя се казва Мак, Хайди Мак. Препоръчана ни е от Некросърч в Денвър.

— Сладка е.

— Гледай си твоята работа, сержант — сгълча го Болд.

Ла Моя беше прав, колкото и да беше трудно на Болд да го признае. Ла Моя забелязваше хубавите жени. Хайди Мак имаше черни очи и топъл поглед, волево лице и изключително женствена фигура. Болд откри, че очите и устните й са пленителни, но вместо тях предпочете да наблюдава апаратурата. На монитора на компютъра се показа нещо като сонограма.

— Ония неща от Джурасик Парк — каза тя с мек и чувствен глас, — говоря за филма, не за книгата… не може да се направят. Поне не и засега. Може би в скоро време. Засега обаче това е най-доброто, с което разполагаме. — Тя заработи с компютърната мишка, за да направи образа по-ясен. — Наричаме това томография, освен ако не търсим тяло, защото тогава го наричаме съдебна татономия. Почвоизследователският радар ПИР, с малко геофизика първоначално се е използвал само за петролната индустрия. С него можем да определим дълбочината, на която е нарушена целостта на земята. Но определянето на самото съдържание в нея е много по-сложно. Имаме късмет, че сме горе на хълма, защото иначе наситената със соли почва нанася големи поражения на ПИР. Тази програма, която използваме, все още е в бета фаза. Всичко се свежда до софтуера, разбирате ли? Вярно, че още е експериментален, но това е границата.

— Какво ти казах? — Ла Моя пак смушка Болд.

— Това ли е? — Болд посочи екрана.

— Наблюдателен сте, детектив. Да.

— На жена ми й правеха сонограми, и за двете деца.

— А вие омъжена ли сте? — попита Ла Моя.

Хайди Мак и Болд го погледнаха едновременно.

— Имам момиченце на три годинки — отвърна Хайди Мак.

— Защо не извикате полицаите, сержант? — заповяда Болд. — Ще копаем ли? — направо попита той Хайди Мак.

Ла Моя не се и помръдна от мястото си. Хайди Мак посочи екрана, на който различни на цвят заврънкулки и примки се групираха на три отделни места. Те напомниха на Болд за рисунките с цветни моливи на Сара, които беше закачил на стената в кабинета си.

— Имаме добра видимост и на трите гроба, които посочихте. — Пръстът й ги насочи към мръсножълтото в долната част на тройката. — Тук земният слой е разрушен най-дълбоко и най-много, особено в сравнение с другите две места. Най-вероятно това може да се обясни с копаене на ръка, по-скоро с лопата, отколкото с мотика. Виждате ли как другите два не са толкова претрупани? Мотиката не нарушава толкова стените, колкото копаенето на ръка с лопата.

— Някакви кости? — попита Болд.

— Некросърч от години погребва прасета.

— Прасета! — изстреля Ла Моя.

— Прасета — отвърна тя. — Работят по това системата да започне да идентифицира костна маса. Все още са далеч от съвършенството. Най-многото, което можем да си позволим, е да правим някои научни предположения, базирани на тези експерименти. — Тя очакваше нов възглас от страна на Ла Моя, но той си спести коментарите. — Обикновено телата се заравят на около метър под земята и това е дълбочината на експериментите. Тук случаят е много по-сложен, защото са на три до четири метра дълбочина. Но тези сенки тук, и тези петна тук — обясни тя, сочейки с пръст на екрана — са най-добрите предположения. Ковчегът е тук, при тези резки прави линии, а тези необясними петна са съвсем очевидно под линията. Това не са скали. Може да са някакви пръчки, може да са кости.

— Да поискам ли запазване? — попита Болд.

— Не ти трябва запазено място, за да се настаниш тук — изстреля Ла Моя. Шегата се оказа плоска.

Хайди Мак отговори на Болд.

— Да, предполагам. Определено трябва да се поиска запазване. Това е моят проблем. Виждала съм десетки, може би стотици ПИР замервания на всякакви видове експериментални погребвания. Така се учи човек да различава аномалиите. — Тя отново посочи екрана. — Да ви кажа ли какъв е проблемът тук? Да ви кажа ли какъв е проблемът във вашия случай? Тук има прекалено много петна и всичките са на различни нива. Виждате ли това? Едно… две… може би три различни етажа.

— Три? — прошепна Болд.

— Какво става, по дяволите? — не се сдържа Ла Моя.

Болд се обърна към него, но каза:

— Госпожо Мак?

— Ако съм права — обясни Хайди Мак на Ла Моя, — тук има не едно, а три допълнителни тела.

— Имаме доказателство, че тъканта е била замразена! — възкликна доктор Диксън от дъното на отворения гроб.

2:00 часа, събота сутринта. Ден дванадесети. Още един блок халогенни прожектори. Хайди Мак прие предложението на Болд да остане — всяка допълнителна информация би допринесла за изследванията на Некросърч в Денвър.

— Средна степен разложение. Кога е бил изкопан този гроб?

— Преди пет седмици — отвърна Ла Моя.

— Пасва.

— Нещо по стъпалата им? — попита Болд.

— Какви стъпала? То почти нищо не е останало от тях — отвърна доктор Диксън. — От съдебната медицина ще трябва да пресеят почвата за остатъци. Надяваш се да откриеш рибени люспи ли?

— Би било хубаво, ако се намерят — призна Болд.

— Рибени люспи? — попита Хайди Мак.

— Нищо не сте чули — предупреди я Болд.

Той и преди това й беше казал, че някои от нещата, които открият, за известно време ще трябва да останат в тайна. Тя кимна в знак на съгласие.

— Може ли някой да покопае в този край? — помоли Хайди Мак и посочи на екрана едно място встрани от надгробната плоча. — Ето в онази стена от кал.

— Какво има? — попита Болд.

— Още една аномалия, която искам да проверя заради софтуера. Може да е какво ли не.

— Дикси! Имаш ли нещо против да дойдеш насам с лопатата?

— Не ми влиза в работните задължения! — възрази съдебният лекар от дъното на ямата.

Болд му подаде една лопата.

— Къде? — попита Диксън.

Мак се върна към апаратурата си, после отиде до ямата и показа едно място точно в ъгъла й.

— Трябва да е само няколко сантиметра по-надолу от мястото, където стоите, най-много до половин метър.

Диксън заби лопатата в калта и започна да копае. Още от второто копване се натъкна на нещо.

— Бива си ви! — възкликна той към Хайди Мак. Облечената му в ръкавица ръка се протегна и извади съкровището.

— Въже е! — съобщи той. — Я да проверим — каза той, вглеждайки се по-внимателно. — Това е верига! — Той я отърси от калта и я вдигна високо, за да видят всички.

Но на Болд не му трябваше да я вижда. Вече я бе виждал на дигиталния видеозапис, верига за връзване на глезена към шевната машина.

— Може да е била закачена към най-долната жертва — предположи доктор Диксън, опитвайки се да надвика генератора. — Знаеш ли какво мисля?

— Какво? — викна надолу Болд, вълнението от находката пулсираше в главата му. Трите тела явно бяха свързани както с Джейн Доу, така и с вноса на нелегални имигранти. Кугли трябваше да бъде известен. Полицията вече беше на път.

— Мисля, че досега сме грешали.

— Грешали? — извика Болд.

Диксън погледна нагоре, все още с веригата в ръка.

— Мисля, че имаме нов кандидат за първата жертва.