Първата жертва

Петдесет и пета глава

Брайън Кугли бе обсебен от мисълта за нея. Той бе наясно, че след оплескания взлом на апартамента й, ще бъде охранявана и въпреки това назначи двама от агентите си в Имиграционните служби да я наблюдават от разстояние и да му докладват не само всяка нейна стъпка, но и кой друг я следи. Когато неговите хора му съобщиха, че се е качила на градски автобус, Кугли се стресна. Колкото и да се опитваше, не можеше да разбере защо й е трябвало да ходи с градски транспорт до моста Фриймонт и после пак да се връща в града. Да не би да е нещо, до което се е докопала, като е гледала онези записи? Или пък някой информатор да й е подхвърлил нещо по горещата линия? Но какво? И най-лошото: как да я спре?

Караше без сън, като компенсираше допълнителното напрежение с произволни дози амфетамини и толкова еспресо, колкото можеше да поеме. Живееше от новини до новини, ужасен от мисълта какво ли ще е следващото, което тя ще измисли. Да гледа предаванията й за него бе като професионална проказа: наблюдаваше бавното гниене на собствената си кариера, малко по малко, троха по троха.

Оставаха още два дни. Беше се съсредоточил върху последната доставка на нелегални имигранти, която се очакваше да пристигне, въпреки че го преследваше мисълта за най-новото откритие на полицията — още три погребани тела в гробището Хилтоп. Страхуваше се какво могат да разкрият тези трупове на експертите. Родригес беше виновен за всичко, неговите действия създаваха само проблеми.

Най-страшно лично за него беше, че когато се допита до полицията какво са намерили в Хилтоп, не получи никакъв отговор. Ла Моя дори не отвърна на обаждането му. Какво става?

Не можеше да си вземе шапката и да избяга, дори и да искаше. Не се плашеше от полицията, а от онези китайски „бизнесмени“, които го притежаваха. Човек не може да избяга от такива хора, никога. Трябваше да се примири с фактите. Трябваше да забърка други в провала си, дори ако е нужно да арестува някого.

Колкото повече мислеше за това, толкова по-остра ставаше болката между очите му, толкова повече пресъхваше езикът му. Имаше работа за вършене. Ако се справи с предстоящото разтоварване без инциденти, имаше основание да смята, че ще може да възстанови контрола си върху полицията, да възстанови изгубеното.

От успеха на следващата операция зависеше всичко. Животът му зависеше от него.