Първата жертва

Двадесет и четвърта глава

Брайън Кугли вдигна телефона в кабинета си, подразнен от прекъсването.

— Аз съм — обяви Стиви Макнийл в слушалката.

Когато позна гласа й, Кугли почувства момчешка радост да трепва точно в средата на гърдите му.

— Здравейте — поздрави той.

— Прекъснах ли ви?

— Не, не — по навик излъга той.

— Полицията откри някоя си Джейн Доу на хълма. Обръсната глава и вежди. Помислих си, че може би е добре да знаете.

Беше учуден от обаждането й. Не знаеше какво да каже.

— Смятали са да я погребат под някой ковчег. Може Мелиса да е попаднала на следа от тези погребения — предположи Стиви.

Кугли си спомни предупреждението на Родригес, че Стиви е заплаха за тях. Не му се искаше да я вижда в тази светлина. За него тя по-скоро беше едно необходимо отклонение; някой, когото могат да използват в своя полза. И ето това се потвърди от нейното обаждане.

— Нали се разбрахме да си споделяме — припомни му тя. — Ченгетата не ни казват нищо. Ако можете да откриете някакви подробности… Много ще се радвам.

— Разбира се. — Той нямаше никакво намерение да търгува във вакуум. — Нали щяхте да си помислите дали да ми дадете онези видеокасети? „Ако не ми ги даде, ще трябва Родригес да ги вземе с взлом“ — мина му през ума.

— Може да уредим нещо — каза тя.

— Ще ви се обадя — отговори той.

— Ще чакам.