Първата жертва

Двадесет и седма глава

Болд и Ла Моя се разходиха няколко преки до Градската библиотека и седнаха на новата пейка отпред. Първо претърсиха с поглед всичко наоколо, опасявайки се, че някой може да ги подслушва. Болд кимна, че всичко е наред. Цялата тази история с потайността му беше неприятна, тези игри вътре в играта — но Ла Моя вече бе започнал и за момента Болд не виждаше начин да се излезе от ситуацията.

Ла Моя заговори меко, като гледаше в друга посока:

— Изкушавах се да й прикача Гейнис, тогава нищо нямаше да изпуснем.

— Забрави! Нали знаеш, че е самоубийствено, ако ни открият — напомни му Болд. — Ще се сменяме. Мога да те замествам поне докато някой не разбере какво сме намислили.

— Снощи тя наблюдаваше някаква къща на северна улица номер 185, до около два часа през нощта. Името на собствениците е Клайн. В късната сутрин я последвах от хълмовете обратно в телевизията. Оттам половин час по-късно потегли със снимачния си екип към ОМПС в Уолингфорд. Интересува ли те все още?

— Не мога да свикна с цялата тази работа.

— Идеята не беше твоя — припомни му Ла Моя.

— Може би затова не мога да свикна с нея.

— Сравних имената на собствениците на къщата и на държавните служителки. В ОМПС има една на име Гуендолин Клайн. Връзката трябва да са шофьорски книжки. Нелегалните имигранти имат нужда от документи — посочи той.

— Ако се окаже вярно, ще трябва да намерим някакъв друг начин да свържем точките — припомни Болд. — Ако Макнийл разбере някога, че сме я наблюдавали и че сме откраднали източниците й… не само че ще ни закара в съда, но ще си загубим и заподозрените.

— Прекалено много се притесняваш — каза Ла Моя. — Знаеш, че често проверяват служителите на ОМПС, една от които е Гуен Клайн? Тя трябва да има пари, чийто произход не може да обясни, ако наистина се занимава с това.

— Но нас какво ни е накарало да проверяваме работниците на ОМПС? — не можеше да се успокои Болд.

— Разбирам какво имаш предвид.

— Трябва да звучи правдоподобно. Тогава можем никога да не споменаваме Макнийл. Ами Кугли? — попита Болд. — Може би неговите хора вече имат подозрения, че от ОМПС излиза незаконна документация. Нещо такова би ни помогнало да направим връзката.

— Не става, няма да се върже. Той я посети рано-рано сутринта.

— Преди да открием тялото на хълма ли?

— Точно така. И остана с Макнийл около час.

— Значи го е приела.

— Можем да си направим извода, че по някакъв начин работят заедно.

— Обмяна на информация — предположи Болд. — Той й обещава подробно информиране, стига да е двупосочно.

— А нас ни изолират? — отчаяно възкликна Ла Моя и добави: — Мразя го това лайно!

— Само защото се е свързал с нея пръв? — подигра го Болд.

— Точно за това! Но пък той не се е сетил да я сложи под наблюдение! — самодоволно рече Ла Моя.

— Поне да се надяваме, че не е.

Ла Моя направи гримаса.

— Ами ако помолим Дафни един вид да разчупи леда? — подаде идея Болд. — Тя може да посее някои съмнения за информираността на Кугли, да даде на нас някакво предимство, а?

— И да се състезаваме с федералните? Колко сладко! Искаш да преустановя наблюдението. Правилно ли чух?

— Чу само, че съм загрижен полицията да не бъде хваната, че следи медиите. Опасно е за всички замесени, Джон. Вече сме били по този път.

— Макнийл държи ключова за този случай информация. Призна ми го лично. Ако не беше от медиите…

— Но тя е от медиите. Ако искаме източниците й, трябва да прибегнем до съда, а не до наблюдение.

— Мислиш ли, че трябва да повтарям всичко отначало? — извика Ла Моя. — Докато съдът ни обърне внимание, ще стане Коледа. Дотогава изчезналата жена и целият този случай вече никого няма да интересуват. Ние пазим Макнийл — припомни му Ла Моя. — Нейната колежка е изчезнала със същата тази информация. Вярваме, че тези касетки, а не забравяй, че аз я видях как излиза от апартамента с тях, са от особено значение за случая. Всичко се основава на това, сержант.

— Вече имаме Клайн. Може би е по-добре да спрем, докато имаме преднина.

— Но ние нямаме преднина — възрази Ла Моя, — ние все още наваксваме.

— Но нека наваксваме от разстояние. И нека си изберем дистанцията още сега. Тази работа ми къса нервите.

— За теб това е начин на живот. Ако ти не се притесняваш, тогава ще се притесня аз.

— За пръв път ще ти е — вметна Болд.

Огледаха района още веднъж, преди да станат и да се разделят. Без дори да се наговарят, тръгнаха в различни посоки. На Болд му се струваше символично, че Ла Моя, който от две години носеше сержантските му нашивки, ставаше все по-труден за управление.