Първата жертва

Шестдесет и осма глава

Който и да е проектирал вентилацията на стаите за разпити, или нищо не е разбирал от инженерство, или е имал да си връща на детективите и заподозрените. Тази стая, малка, но все пак най-голямата от всички други, миришеше слабо на цигарен дим и много силно на острата горчива миризма, която телата отделят при паника и в моменти на решителна борба за свободата си. При всичко това стаичката беше приятна, приютила изгорената от цигари и завинтена за пода маса и три стола от черно фибростъкло, на единия от които седеше хванатият бандит, а на другите два — Дафни Матюс и Болд.

Болд много добре разбираше колко са притиснати от времето. Полицията настъпваше, „Ес Ес Хана“ бе задържан от бреговата охрана и се разследваше от Имиграционните служби, членовете на бандата бяха арестувани. При това положение нелегалната фабрика щеше да е затворена веднага, щом това станеше физически възможно.

Болд се беше обадил на Мама Лу, Ла Моя бе разпратил детективи да влязат в контакт със складовете с храна, собственост на една от нейните фирми. В крайна сметка всичко пак се сведе до гълъба в ръката, който е за предпочитане от щъркела в небето. Единственият шанс да се стигне бързо до нелегалната фабрика си оставаше този разпит.

Ла Моя се обади в дома на Адам Талмъдж, точно както разпореди Болд. За учудване и разочарование на всички обаче, Талмъдж се появи лично, вместо да прати Кугли да наблюдава разпита. Адам Талмъдж беше блед и видимо потресен, макар че не каза нищо, за да обясни състоянието си. Ла Моя застана заедно с него от другата страна на затъмненото стъкло да гледа магическото изпълнение на Болд и Матюс. Всъщност Ла Моя не гледаше разпита, през цялото време той наблюдаваше разтреперания Адам Талмъдж.

Когато Болд и Матюс се събираха за разпит, бяха като двама певци в дует. Бяха го правили толкова пъти, че се разбираха само с жестове и интонации. Като психолог, Матюс имаше тенденцията да очовечава събитието, докато Болд наблягаше на веществените доказателства, за да окаже натиск.

— В голяма беда си — каза той на хлапето.

Момчето беше китайче на около осемнайсет-двайсет години, с врат като на бивол и пронизващи очи. Зъбите му бяха развалени и явно бе участвал в доста побоища: имаше белези по края на устните, на извивката на носа и на слепоочието. Опитваше се да изглежда бодър, но капчиците пот над горната му устна и пламналите му уши издаваха притеснение.

— Сам си сега в тази стая, ще бъдеш сам и в килията, но не си сам в това престъпление — започна Дафни.

— Нищо не съм направил, кучко.

Болд замахна от място, сякаш да удари хлапето — добро изпълнение. Дафни спря удара му. Доброто и лошото ченге, „Горчиво и сладко“, както самите те се наричаха. Болд му прочете един списък с провинения, включително обида и опит за убийство на полицай, като последното обвинение накара заподозрения да премига и това премигване си остана като тик по време на целия разпит.

— Вече имаме две страници и половина с такива като теб. Твоето име е в списъка, направен от отряда за организирана престъпност. Ти си нарушител на закона. Който и съдия да ти погледне обвиненията, си заминал.

— Хайде да видим де — заяде се хлапето. — Значи в тебе е списъкът, педал такъв? И за колко време ще лежа според него? — ухили се той. — Педал и кучка. Страшна двойка!

— Кой ти е казал, че можеш да си правиш майтапи, бе? Да не мислиш, че някой го е еня за теб? — възмути се Болд.

Хлапето самодоволно се ухили.

Болд хвърли бомбата навреме, за да може Дафни да се намеси.

— Ще те предадем на федералните, приятелче. Имаш трансфер на нелегални имигранти, три убийства поради престъпна небрежност, две изнасилвания и безброй обвинения за рекет. Това няма да ти се размине в съда.

Лицето на хлапето издаваше учудването му. Вероятно Кугли или някой като него в миналото е опазвал бандата от съдебно преследване. Стига да дадеш малко пари на няколко адвоката с големи имена или дори под масата на местните съдии, те веднага намаляват присъдите и срока за излежаване. Този път обаче това нямаше да стане. Този път Болд положи големи усилия да запази случая за полицията.

— След като федералните те осъдят на кой знае колко доживотни присъди подред — продължи Болд, — ще те върнат в градския съд, където ще те съдят за опит за убийство на полицай.

Дафни се намеси като изкусна танцьорка, потупваща рамото на Болд:

— Като това последното води до смъртна присъда.

— Която представлява смъртоносна инжекция — допълни Болд, — но се говори, че ще върнат обесването.

Бляскавите очи на момчето прескачаха от единия към другия, като да беше на тенис турнир.

— Няма начин да стане.

— А, има начин — отвърна Болд. — Виждаш ли това огледално стъкло? Зад него има федерален агент, федералните вече са по петите ви. Случаят е политически, разбираш ли? Няма нищо по-мръсно от това, да се забъркаш в политически случай. Казвам ти, няма нищо по-гадно от това. Всички трябва да излязат чисти и единственият начин това да стане, е като един опере пешкира на всичките, а в случая, този някой си ти, господин Тан.

— Това, което ние ти предлагаме — прекъсна го Дафни, — е да работиш с нас по този случай. Не си нападнал лейтенанта в онази улица, избягал си. Това е в твоя полза.

— Избягах! — възкликна хлапето и посочи към Болд, който остана безразличен.

— Ти извади нож и ме замери с него. Обаче, от друга страна, може просто да си залитнал, може ножът просто един вид да е изпаднал от ръката ти. Разбираш ли накъде бия?

Той не разбираше кой знае колко. Докато слушаше Дафни, той наблюдаваше Болд, защото вече беше наясно, че от него идват проблемите.

— Изпуснах ножа — повтори той със заучена интонация. — Залитнах.

— Това наистина обяснява много неща. Убедително е и може да ти помогне за защитата, но няма да ти помогне с федералните обвинения, а всъщност те са истинският ти проблем. Ти и господин Уонг сте единствените ни задържани за момента. Единият от вас е бил водачът, другият — изпълнителят. Веднъж да определим кой носи отговорността и всички обвинения за взлома и за навлизане в чужда собственост ще се запишат при останалите, което за съжаление ще рече, че си възнамерявал да пласираш нелегални имигранти в тази страна.

— Само си играехме с този кран, бе човек! — примоли се той на Болд.

Болд манипулираше истината, доколкото му позволяваше законът. Полицията често използваше този номер със заподозрени, които иначе си търсят правата чрез адвокати. В противен случай трябваше да се мъкнат по адвокати, съдилища и обжалвания. И Тан, и Уонг много добре познаваха тази страна на юридическата система и знаеха, че шансовете им да контролират собствената си съдба са много по-големи, ако си останат с ченгетата.

Болд го посъветва:

— Задържахме кораба с контейнера в пристанището. Капитанът предаде моряците от Диленси авеню. Към главата ти е насочен пистолет, момче. Или към твоята, или към тази на господин Уонг. Още не сме много сигурни кой от двамата е отговорен за всичко.

— Той е, човече. Той е!

— Какво той? — попита Дафни.

Невярващият му поглед отново изпитателно погледна и двамата, не знаеше на кого да се довери.

— Контейнерът — каза той. — Аз работя с крана, но това е всичко! Казвам ви, хич не знам какво има вътре.

Болд почувства голямо облекчение при споменаването на думата „контейнер“. Искаше да се добере до местоположението на нелегалната фабрика, искаше доказателства за това, че Кугли е замесен, и самото споменаване на тази дума отвори много врати, които досега оставаха затворени.

— Имаме нужда от сътрудничество — каза Дафни. — Имаме нужда от подробности, господин Тан. Щом като работите само с крана, щом като сте само наемен работник, вероятно господин Уонг е човекът, от когото имаме нужда. За съжаление, след като не можете да ни помогнете, нямате с какво да се откупите. Нали ме разбирате?

— Не, не ви разбирам!

— Ами, системата е такава, че този, който има възможност да ни даде най-много информация, получава облекчения.

— А пък ние трябва да научим закъде е трябвало да пътува този контейнер, след като го свалят на брега — каза Болд.

— Освен това трябва да знаем кой ви защитава — каза Дафни и за да отговори на въпросителното му изражение допълни: — Да, разбира се, че знаем кой е.

— Тук при нас тази вечер е един човек, който много иска да го чуе от вас, един федерален агент.

— Ами, доведете го тогава — каза заподозреният. — Да играем с открити карти. — Той се облегна на стола и смело, дори арогантно качи краката си на масата.

Болд тъкмо щеше да го сгълчи за непристойното поведение, когато забеляза какво има по подметките му.

Точно между тока и износената подметка на гумата беше залепнала малка, но ясно различима люспичка от риба.