Първата жертва

Двадесет и първа глава

— Казвам ви, това момиче е, тя глупаво и тя уплашено. — Мексиканецът умишлено говореше тихо с напрегнатия си глас, въпреки силното пъшкане от удоволствие, което се донасяше от големия екран. Той говореше с някаква испанска смесица на акцент и неправилна граматика. Вече му се гадеше. В пулсиращата светлина можеха да се различат шест силуета, пръснати по различни редове в киното, всички се бяха раздалечили един от друг и нямаше никой до двамата мъже, които седяха в средата на последния ред.

Отразената светлина от екрана хвана профила на другия, когато той отлепи подметката си от лепкавото нещо на пода, разлято безалкохолно или нещо друго. Той извърна лице, погнусен от неописуемите пози, които заемаха двете голи жени в долнопробния филм. Събеседникът на мексиканеца разбираше, че точно на такива места трябва да се срещат, но се отвращаваше. Гласът му беше тих и спокоен, изключваше дори най-малката възможност да го подслушат.

— Ще се справя с репортерката. Нашият приятел ще уреди всичко. — Никога не споменаваше имена. Познаваше всички номера на пазителите на закона. Не вярваше на никого. — Да запазим спокойствие. И това ще мине.

— Всичко се разпада за теб.

— Нищо не се разпада за никого. Няколко спящи полицая, които ми забавят хода, това е всичко. Не може без тях, когато работиш в такъв мащаб. Случва се да се прецакаш. Но няма причина да се паникьосваме.

— Какво имаш предвид, ти справиш с репортерката? — попита мексиканецът.

— Нищо лошо. Само запази спокойствие, разбра ли? — окуражи го другият.

— Аз оправя момичето?

— Съвсем не. Тя ще се оправи.

— Казвам ти, тя не добре. Много разстроена. Също и по време на буря. Няма мозък въобще. — Той посочи екрана. — А това? Това е единствено момичета правят добре.

Той усети как челюстните му мускули се свиват като твърди орехи. Каза си да се успокои.

— Признавам, ситуацията не е перфектна, тя направи погрешна стъпка като дойде при теб. Жалко за това. Но тя ще остане в графика за доставки. Гледай само. Когато се върне, й кажи, че се грижим за репортерката, че всичко е наред.

— Ами ако не се върне? Ако пропусне поръчката?

В киното не настъпваше тишина и за миг. Двете бледи тийнейджърки на екрана запълваха всяка секунда или с възбудено дишане или с гукане от удоволствие.

Другият мъж прошепна на мексиканеца:

— Ако имаме проблеми с нея, ще потърсим решение.

— Това звучи по-добре. Ще ти кажа как… по средата на дяволски силна буря!

— Но първо ще трябва да поговорим, ти и аз. Тя не е единствената, която прави погрешни стъпки. И повече никакви пожари по хаспелите. Компрендо?

Мексиканецът нацупи устни. Този човек се бръснеше рядко, къпеше се рядко и зъбите му бяха като на стар кон.

— Няколко спящи полицая на пътя… като за колите? Такива ли спящи полицаи?

— Това е само израз. Нищо повече.

— Не. Разбрах. Спящи полицаи. Разбрах. — И горд от себе си, той зарови месестата си ръка в студените пуканки. Предложи пакетчето на другия и го попита с пълна уста: — Ще останеш ли за другата прожекция?

Погледна надясно. Столът беше празен.