Първата жертва

Четиридесет и четвърта глава

На Ла Моя, както беше висок, му беше трудно да се побере на предната седалка на нейната 325-ка. Толкова много пари за такова малко нещо! Тя отпиваше от чаша димящо кафе, което й бе подал единият от полицаите. Колата беше запалена, парното — пуснато, стъклата се бяха запотили. Ла Моя отвори малко прозореца си.

— Значи си се навъртате наоколо — констатира той. — Много хубаво.

— Аз… никога не съм докосвала досега… Разбирате ли? С всичките ми репортажи, само гледам. Никога не ги докосвам.

— Казахте, че имала да ви каже нещо.

— Тя каза, че имала да ми каже нещо — поправи го Стиви.

— Награда ли искаше?

— Опита се. Да.

— И сте й казали, че ще я защитите като свой източник — предположи той.

— Разбира се.

— На кого другиго казахте за това?

— На никого!

— На редактора? На оператора?

— На никого!

— Съвпадение, а? На Болд няма да му хареса.

— Не, няма — каза Болд.

Той си носеше горещ чай, подаде на всеки от тях по едно кафе, извинявайки се, ако е изстинало, но то не беше. След няколкото необходими глътки, Ла Моя отстъпи мястото си на лейтенанта. Болд вдигна прозореца, а Ла Моя се върна на местопрестъплението.

— Изпаднала е в паника и се е самоубила — каза Болд.

— Вярвате ли си?

— Не.

— Тя си знаеше, че ще я пипнат, каза го от самото начало. Ако не бях влязла в това задръстване… Ако бях дошла тук бързо, вместо да…

— На кого друг казахте?

— На никого. — Тя млъкна и после изстреля: — Не ми ли вярвате?

Устните й потърсиха ръба на стиропорената чаша.

— Няма значение.

— За мен има.

— Няма отношение към случая…

— За мен има.

— Давате информация на агент Кугли — отвърна той на въпросителното й изражение. — Дочуваме някои неща.

— Това не съм му го казала!

— Сигурна ли сте?

— Кугли ли подозирате? — направо попита тя.

— Не съм го казал.

— Не е необходимо.

— Когато са заложени толкова много пари, подозираме всекиго.

— Дори Имиграционните служби? Господи…

— Бреговата охрана, собствените си хора, боя се, че списъкът е дълъг.

— Грешите за Кугли — предупреди тя.

— Нищо не съм казал за Кугли. Просто тези адвокати на федералните днес се опитаха да ни гепят записа. И понеже чух, че сте се виждали с него… Помислих си, че може би…

— Е, това, което сте си помислили, не е истина!

— Какво да правя, като не знам какво става? — попита Болд.

— Вие ми откраднахте този запис.

— Взел съм погрешно решение — призна Болд. — Да кажем, че съм готов да го преразгледам, а?

— А в замяна?

— Да погледна записите, които взехте от нейния апартамент. — И предупреди: — Не ми казвайте, че не сте. Това, че сте репортер, не ви дава право да лъжете ченге. Поне не това ченге — добави той.

— Студено ми е — оплака се тя, знаейки къде да прекъсне разговора.

— Ще ви закараме у дома — предложи той. — Нашите офицери ще ви изпратят до вас.

— Тогава, ако не е било съвпадение, някой е знаел, че ще дойда — каза тя.

— Толкова ли е невъзможно? Случайно да използвате мобилен телефон?

— Не и в службата. Тя ми се обади в службата.

— На клетъчния телефон ли?

— Не, на служебния ми телефон.

— И не е имало никого в стаята? Никакви други обаждания? Да сте отложили вечеря или нещо такова?

— Нищо!

— Тогава може би е било съвпадение — каза Болд и добави, — но не е било самоубийство. Дори не е много добър опит да се представи като такова — информира я той. — Има прекъснати кръвоносни съдове на очите, което значи, че е била удушена с ръце. Смятаме, че може да я е изнасилил. Ако е така, било е посмъртно.

Тя седеше като парализирана зад кормилото.

— Искате да ме сплашите, за да ви сътруднича.

— Съвсем не. Само ви докладвам. Не е ли смешно? Аз ви докладвам, а вие сте дошла тук на разследване.

— Изобщо не е смешно.

— Можем да защитаваме свидетели — каза той.

— Те няма да ме потърсят, лейтенант. Пристигнах тук твърде късно.

— Но тя ви се е обадила — припомни той. — Те може да знаят за това. — Колко често ви проверяват телефона в телевизията?

— Това е смешно.

— Съгласен съм да си трампим лентите, госпожо Макнийл — повтори Болд, хванал дръжката на вратата. — Предложението остава. Остава и предложението за защита.

— Би било добре някой да ме закара у дома — каза тя. — Ще съм ви благодарна за това.

— Е, това е добро начало — каза той. — Помислете си за останалото.