Първата жертва

Седемдесет и трета глава

Родригес чакаше нещо на кея, а Стиви през това време гледаше през обектива на камкордера как двама души тичат по импровизираната пътечка от стълби и дървени рампи, свързващи различните лодки. Когато накрая стигнаха до шлепа, те нагласиха парасела, за да мине по него Родригес. И тримата се забързаха към траулера. По викането им личеше колко бързат и колко са напрегнати. Бяха прекалено далече, затова Стиви не можеше да запише нито лицата им, нито какво казват, но все пак успя да направи някакъв запис. Пътят им беше неочаквано дълъг и труден, пътеката между корабите съвсем не беше права линия.

Не сваляше пръст от тригера на камерата и прикривайки с другия червената светлинка, показваща, че камерата записва, Стиви тръгна след тримата мъже към траулера. Там се скриха на задната палуба. Тя прибра камерата в чантичката, закопча ципа и слезе по въжената стълба от щирборда на танкера към силно наклонения ферибот. Когато стигна палубата му, видя, че от следващата лодка я дели пропаст от три-четири метра. Но кърмата се потопи във водата и Стиви разбра, че ще се наложи да скочи.

На следващата лодка имаше талпа — една от брънките на импровизираната пътека от брега до траулера. Трябваше да стигне до следващата лодка, защото тя откриваше пред нея пътя към нелегалната фабрика. Не виждаше друг изход, освен да скочи. Полет от няколко метра, част от секундата във въздуха и Стиви разбра, че няма да се справи. Тя се шляпна на ръба на корпуса, протегна се и се хвана за преградата. Лицето й пое тежестта на отчаяната й маневра, лявото й око подуто пулсираше. Черната вода отдолу я подканваше да падне. Но Стиви успя да се хване и с другата си ръка горе, залюля се като махало и се закачи с пети за ръба на палубата. Набра се и се издърпа на борда. Пльосна се на палубата, задъхваше се. Позволи си момент почивка и опипа меката плът около окото си.

Тръгна към кърмата и към направената от тези мъже пътека. След като мина още три плавателни съда, тя слезе по една стълба и се озова на стара ръждясала туристическа яхта. Спря. Не беше сама.

Подуши цигарения дим прекалено късно и изведнъж осъзна, че кабината на ръждясалата яхта се използва като портал по пътя към траулера.

— Хей! — чу се мъжки глас.

Тя буквално разтресе лодката, когато непредпазливо стъпи на нея и с това изостри вниманието на пазача. Стиви се промъкна като котка към кабината на щурвала, а пазачът мързеливо се надигна да разгледа посетителя. Тя се дръпна назад, с лице към кърмата, съвсем на открито. Първо в кабината се появи главата на пазача, после невероятно широките му рамене на не повече от пет крачки от нея. Да помръдне, дори да диша, би означавало да се издаде. Тя стоеше абсолютно неподвижна, дробовете й бяха пълни с въздух, който изгаряше гърдите й. Той се огледа от ляво надясно, после пак наляво. Още сантиметър-два и щеше да я хване с периферно зрение.

— Хей? — провикна се повторно, този път по-тихо. — Кай? Тими? — Никакъв отговор.

Стиви вдигна десния си крак, подготвяйки се да го ритне, ако се обърне.

Той отново погледна наляво. После пак се качи по мокрите стълби към каютата си.

Стиви се вслушваше внимателно и не смееше да помръдне. Измина минута, две. Тя почувства, че яхтата се поклаща и се уплаши, че той пак идва на проверка. Но след малко го чу да уринира. Тя тихо и внимателно се промъкна към мократа стълба, която щеше да я отведе от яхтата и заслиза по нея, жулейки кожата си. Сега се движеше много по-внимателно, минавайки от лодка на лодка. Талпи, парасели, стълби и грубо издялкани стъпала. Брегът все повече се отдалечаваше. Забеляза шест градински маркуча, усукани един около друг, вътре гъгнеше вода. Бученето ставаше все по-силно. Приличаше на хъркащ звяр. Възхищаваше се на находчивостта на Мелиса. Имаше доказателства, че тази жена е успяла да влезе вътре. Истински подвиг.

Почистеният траулер вече светеше пред нея — огромен в сравнение с останалите лодки наоколо, издигащ се над развалините от корабни палуби, каюти и кърми — той представляваше ръждясваща маса от желязо и стомана, несравним по пропорции със съседите си, разяден от десетилетията сол и бури, слънце и вятър. Траулерът беше само скелета на това, което е бил преди. Липсваха му цели сектори, продадени за резервни части или за старо желязо.

Тя прекоси палубите на останалите два кораба, придържайки се ниско долу в сянката, цялото й внимание беше съсредоточено върху издигащия се траулер. Бученето сега се разделяше на няколко тона, вече бяха по-различими — високо виене, бясно метално тракане и нисък гърлен рев. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне в гърдите. Мелиса е била хваната. Тази мисъл продължаваше да цари в главата й. Пристигането на якия мъж й говореше много. След като се случиха толкова много неща, дали биха се решили да затворят нелегалната фабрика?

Тя реши да събере малко материал, да се върне в Национална сигурност и да обясни случая, като същевременно подсигури на Болд повод да намеси ФБР.

На брега зад нея пристигна голям камион. Някой слезе от него. Шофьорът остави мотора да работи.