Първата жертва

Тридесет и седма глава

Болд пристигна сам на гробището Хилтоп и се порази от необратимостта на смъртта. Мелиса бе споменала гробището в дигиталния си запис. Време бе да провери тази следа. На това се дължеше посещението му.

Като ченге от отдел „Убийства“ той бе заобиколен от смърт, но не точно такава. Гранитните и мраморните плочи, издигащи се в сочната трева, с изтрити от десетилетията и соления въздух имена не бяха нищо повече от анонимни свидетели на самата смърт. Той се поддаде на самотата. Очакваше или Ла Моя, или Дафни да се присъединят към него, след като и на двамата им беше оставил съобщение по телефонния секретар, и се надяваше това да стане по-скоро рано, отколкото късно. Посещението на гробищата му напомни за дома. Не можеше да изхвърли от главата си болестта на Лиз, неочаквано страхът и скръбта го надвиха. Пристъпи напред и се облегна на плочата на някоя си Лилиан Грейс Роджърс, която живеела в тази мека пръст от седемдесет и три години.

— Вярваш ли в Бог? — Дафни стоеше невероятно близко точно зад него.

Болд не се обърна заради сълзите. Дафни винаги четеше мислите му.

— Да, разбира се — отвърна той.

— А имаш ли вяра в Бог? — попита тя.

— Може би не — призна той. — Не и след двайсет години на тази служба.

Спусна се мъгла и започна леко да ръми. Болд се отблъсна от Лилиан Грейс Роджърс и се изправи.

— Лиз има вяра в Бог — каза Дафни, — дълбока, пронизваща вяра. Разчита на него. Не искам да давам оценка на това. За мен също е чуждо. Но докато не разбереш разликата между твоето вярване и нейната вяра, докато не построиш мост над тази пропаст, не можеш да се надяваш да я разбереш.

— Но аз трябва да я разбера — каза той.

— Да, трябва.

— И какво се очаква от мен да направя? — Тя не отговори. — Как мислиш?

— Мисля, че за теб е най-трудно, Лу.

Над тях прелетя самолет с пуснати светлини и скърцащи турбини. Въздухът потрепери. Болд се надяваше, че наистина е потреперил въздуха, а не самият той.

— Какъв е този костюм? — попита Дафни.

— Имах интервю в Боинг — обясни той. За него това бе като признание. Дафни би трябвало да научи за това преди всички. — Всъщност, нямах. Но бях записан.

— Разбирам — каза тя и добави, — и чия бе идеята?

— Лиз не знае.

— Окей.

— Мислиш си, че бягам от работа или от Лиз?

— Нищо не съм казала.

— Не я разбирам духовно. Ето, казах го. Видя ли?

— Но поне се опита — каза тя, но по такъв начин, че по-скоро приличаше на въпрос.

Той се обърна. Тя се бе оказала достатъчно умна, че да си сложи гротесково яке. То беше зелено и подчертаваше очите й.

— И как се стига дотам? Как може човек да пресече този мост?

— Няма нужда да пресичаш моста. Просто трябва да признаеш наличието на другата страна. Позволи на другата страна да съществува наравно с твоята.

— Но те не са равни!

— Е, значи ще трябва да поработиш над твоята.

— Какво се очаква от мен? Да започна да чета Библията или какво? — саркастично попита той.

— Може би просто се опитай да поговориш с нея за това — предложи Дафни. — Това е най-добрият мост. — Тя дръпна качулката си и една водна струйка потече към рамото й. — Както и да е, защо сме тук?

— Точно това се чудя — призна Болд. — Мислех, че съм дошъл тук да намеря още повече гробове, още повече трупове — и добави, — може би е било само за да намеря погребаното.

— Още трупове?

— Щом са погребали един, защо не и повече? Седя си аз в приемната на Боинг и виждам някакви гробове на снимка, които били самолетни хангари. И аз си мисля, че Джейн Доу не е била единствената, погребана тук.

— Трудничко ще ги изровим.

— Изключително трудно, особено като се има предвид, че не знаем къде да търсим. Но ако има и други жени, погребани тук, те може да носят информацията, която ни трябва. Изчезналата репортерка споменава „гробището“ във видеозаписа. Мисля, че това е връзката, която ни липсва.

— Тя е проследила някой насам? — предположи Дафни. — Или е последвала някого оттук?

— Може би гробокопача? Може би някого, който им казва, когато се очаква нов гроб. Дотогава държат жените замразени.

— Мелиса е направила връзката.

— Може би. Но ако гробокопачът е поддържал връзка с…

— Тогава би трябвало веднага да се свърже с тях — каза тя, завършвайки неговата мисъл.

— Моята работа е да намеря Мелиса, преди да свърши там.

Дъждът спря. Дафни си махна качулката. Тя бухна косата си и разтърси глава настрани. После каза:

— Замислил ли си се колко е сложна тази операция? Корабите, контейнерите, товарът, срещите, превозът, фалшивите документи, гробищата, бордеите, нелегалните фабрики.

— При положение, че взимат трийсет хиляди долара от всеки пътник, обхватът не е чак толкова голям.

— Но кой би се отказал от такова нещо? И като се има предвид, че имиграционните служби са с тях, колко време могат да оцеляват?

— Големи играчи са — каза той. — Трябва да са. От една страна е Китайската триада, която най-малкото знае за нея, а по-вероятно — направо контролира операцията. От друга страна са хора като Мама Лу. Затова толкова се интересувам от нея. Ти си права, тя е доста сложна. Това не ти е да си играеш на шикалки.

— Но да се върнем на въпроса… — каза тя, връщайки се към първоначалната си мисъл. — Моята работа във всичко това е да направя психопрофил, личностен портрет на нашия заподозрян. Аз изградих модел. Най-близкият, както мисля, е пчелен кошер. Много пчели работнички, изпълняващи заповеди. Те работят ден за ден.

— Бандите.

— Точно така. После идват търтеите. Те дават заповеди, но също така и изпълняват заповеди. Като се замисля как се пробива път към властта, това, към което винаги се връщам, и което направо ми е фикс идея, ако позволиш, е, че в по-висшестоящите кръгове, тези, под самия връх, се налага, дори се изисква да има някой в позицията на силния. Не власт, не физическа мощ, нямам предвид това. Но надмощие: връзки, знания, вътрешен поглед на нещата — и тя добави, — без значение какъв модел използваш, той никога няма да тръгне без някого в тази позиция. Без това няма късмет. Единственият начин да спечелиш в толкова голяма игра е изобщо да не разчиташ на късмет.

— Всички трябва да са нащрек — каза Болд.

— Да, всички трябва да са нащрек.

— Подкупили са някого — каза Болд. — Нали това искаш да ми кажеш.

— Така е, колкото и да е неприятно.

Пак почна да вали. Дафни дръпна качулката на главата си. Болд остана в дъжда.

— Имиджинг-системи.

— Какво?

— Гледах го по канал Дискавъри. Археолозите, използвайки технологии, развити от петролните компании, са открили скелети на динозаври, без да копаят.

— На динозаври?

— Защо не и на хора тогава? — каза той и погледна нагоре, оглеждайки надгробните плочи.