Първата жертва

Тридесет и трета глава

Стиви бе довела до съвършенство изкуството да използва хората, докато работеше като репортер. И въпреки че последните няколко години на телевизионна водеща на новините затъмниха донякъде този талант, той все още не беше изцяло изгубен. Тя разбираше силния ефект на нейния външен вид и нейната фигура върху мъжете, както и завистта, която те предизвикваха у жените, и се бе научила как да ги насочва и използва в свой интерес. Сега тя имаше нужда от тези качества. Брайън Кугли имаше влияние върху полицията, което тя нямаше. Тя избра най-добрия ресторант в града. Беше облякла дълбоко изрязана рокля, която събираше погледи.

Цялото тяло я болеше от умора и изтощение след полицейското ужилване, но нямаше намерение да им се поддаде, преди да премине през тази вечеря и да постигне това, което бе решила да постигне. Милтън Ейбрамс, изпълнителният съдия на Кинг Каунти, забрани на Кей Ес Ти Ви да прегледа записа, който тя лично бе изкопчила. Болд, Ейбрамс и останалите я разкараха, затова единственият й шанс да си върне изгубеното бе мъжът, който сега седеше срещу нея на масата.

„Кампаня“ бе наистина един от най-добрите ресторанти в града. Брайън Кугли, който беше там по нейна покана, изглеждаше малко не на място, но тя не си позволи да се замисли за това. Нейната известност предизвика шепот в залата на ресторанта още с пристигането й. Тя разиграваше сцената добре, надявайки се да впечатли Кугли, който бе само един държавен служител, при това и с лош шивач. Тя се надяваше да издои от него всичко, което може. Щеше да се спре малко преди да се наложи да спи с него, но той определено не знаеше това.

Някой и друг сексуален намек, комплимент от време на време, добре режисирано завъртане на стола — тя имаше цял арсенал на свое разположение, напълно готов.

Кугли никога не би отклонил нейна покана. Отдавна се опитваше да измисли начин да се види с нея насаме, за да разбере колкото може повече за изчезналата й приятелка. Това, което за един човек е горната летва, за друг е само трамплин, от който да се отблъсне. В качеството си на медиен работник тя имаше контакти и източници, които той не би могъл да има. Тъй като поканата за вечеря дойде точно след новините в късния следобед, в които се говореше как полицията конфискувала веществено доказателство, принадлежащо на телевизията, тази покана му се видя като изпратена от Господа. Тя имаше нужда от него, а това бе началото на всички преговори.

Ако се стигне и до леглото, толкова по-добре. Съдейки по външния й вид, това би било една незабравима вечер. Начинът, по който въртеше дупето си на стола, го възбуждаше. Но интересът му към нея се свеждаше до това, което й е известно, а не каква кобилка е тя. Сиатълска полиция бе изградила каменна стена пред Имиграционните служби и службите за натурализация, както и обратното — бизнес, както винаги.

Той наблегна на храната и виното. Жените обичат да говорят, ако им дадеш тази възможност. А като гледаше нейното отношение към виното, след малко сама щеше всичко да си разкаже. За да не остане назад, си пийна и той. Виното беше хубаво. „Арчъри“ или нещо такова. Вино за юпита, самият той го нарече фъстъчено черно. Би пил „Чаблис“ всеки ден, ако можеше. Като се има предвид, че една бутилка струваше шейсет долара, тя явно искаше да го впечатли. Добър опит, каза си той. Но щеше да й потрябва нещо повече от гърди и добро отношение, за да го накара да играе по нейната свирка.

— Защо човек отива в Имиграционните служби? — попита тя, когато погледите им се срещнаха.

— А защо човек излага физиономията си пред милиони хора всеки следобед?

— Ако трябва да бъдем точни, четиристотин хиляди — поправи го тя, — но това не е честно сравнение. Обществената представа за Имиграционните служби е, че са граничари и пъдари.

— С ласкателство можеш да стигнеш навсякъде.

— Кажи ми тогава, че греша.

— Какво мислиш, че сме отбор гладни бивши футболисти? — попита той, опитвайки се да набучи тънко парченце шунка от платото с предястие, което имаше някакво италианско име. Гадните копелета бяха я нарязали толкова тънко. — И ние си имаме нашия дял. Така е честно.

— А ти?

— Ако исках да бъда герой, щях да стана пожарникар.

Тя се засмя на този отговор.

Той продължи:

— Предполагам, че с течение на времето започваш да мислиш, че си част от хората, които дават свобода на този народ, на тази страна, които им дават възможности. Това е основната идея, не забравяй. В службите има много патриоти. И на интервюто за работа на това залагат, на възможността, която даваш на хората. Не придобиват ли прекалено голяма сила? Разбира се. Расизъм? Вероятно. Има момчета, които се записват само за да размажат физиономията на някой мексиканец с бухалка. Виждал съм го. Но те се сдухват много бързо тези момчета, повярвай ми. Никой не ги иска в отряда. Тънката част тук е, че ние защитаваме това, което е останало от тази държава, за тези, които имат законното право на нея. Нелегалните имигранти развалят статуквото. Те изсмукват социалните програми, за които никога не са плащали. Ако не взимаш такси на входа, скоро ще фалираш.

— Но има плащане и плащане. Какво ще кажеш за задържаните наскоро? — попита тя. — Три или четири седмици в контейнер с трупове. Не са ли платили достатъчно висока цена за свободата си?

— И двамата знаем накъде са били тръгнали тези жени — припомни й той. — В нелегалните фабрики или в бордеи, това ли е мечтата, която продаваш?

— Имам нужда от услуга — каза тя направо, посягайки към бутилката с вино и наливайки и на двамата по още една чаша.

— Не се и учудвам, вечеря като тази? А пък аз си помислих, че ме намираш за неустоим.

— Ченгетата ме използваха.

— Добре дошла в клуба.

— Конфискуваха ми материалите.

— Видях го по новините.

— Ти гледаш предаванията ми?

— Всеки ден — отвърна той.

— Поласкана съм. Но това, което не бе казано в предаването е, че успяха да изкопчат видеозаписа. Не VHS-a, а дигиталния. Материалът, който Мелиса е снимала, след като съм й дала камерата.

Той прие тази информация заедно с една дълга глътка вино и каза:

— Искаш да ти намеря дигиталната касета, така ли?

— Те ми направиха кръстосан разпит. По право лентата си е моя.

— Да кажем само, че идеята ме заинтригува.

— Лентата трябва да съдържа нещо, което има връзка с нелегалните имигранти, а това е историята, по която работихме. Мелиса ми поиска дигиталната камера, защото е малка и лесна за носене. Използва се за наблюдение. Но като съдя по VHS-записите, които е направила, преди да й дам дигиталната, мисля, че може да се е качила на един автобус. Или да е снимала автомивка. Не съм сигурна. Но каквото и да е снимала, трябва да е свързано с нелегалните имигранти. А това е твоята област.

Той се чувстваше като ударен с мокър парцал. Автомивка? Откъде, по дяволите, е дошла тази информация? Време е да се обади на Родригес и да приключат случая. Имаше желание да избяга от вечерята и незабавно да се обади. Той каза:

— И така, аз натискам за правото си да видя дигиталния запис. Да кажем, че ми позволят. Тогава какво? Предоставям ти рапорт за видяното ли?

Роклята бе истинска наслада за окото. Тя определено знаеше как да се държи. Знаеше как да се движи, за да отвлече вниманието на един мъж.

— Да. Точно така. Ще ми кажеш какво си видял — отвърна тя.

— А в замяна?

— Аз ще ти покажа VHS-записите. Първите три, които Мелиса е снимала. Quid pro quo.

— Тази автомивка… — пробва се той. Трябваше да разбере колко знае тя. Ако знаеше твърде много, щеше да му се наложи да вземе трудно решение.

— Аз ще ти покажа моите, ако ти ми покажеш твоя — шеговито каза тя.

Той не можеше да не се усмихне. Тя наистина беше добра. Изключително добра.

— Ти си окей — каза той.

— Аз съм дяволски много повече от окей, Брайън. Само трябва да ми имаш доверие.

— Работя по въпроса — каза той, повтаряйки думите й от последната им среща. Той й намигна и си спечели широка усмивка. Обичаше тази игра повече от всичко. А тя знаеше как да играе.