Първата жертва

Осемнадесета глава

Мама Лу седеше на същия трон с облегалки за ръцете, както при първото им посещение. Само дрехата й се бе сменила: воал с черна бродерия. Носеше го увит около себе си като черен пешкир. Дългата й черна плитка падаше на раменете й тежка като конска опашка.

Ла Моя искаше да дойде с него, но Болд му отказа, защото не искаше да създава впечатлението, че ходят на акция при нея.

Той изчака подходящия момент за уводното си изречение:

— Вашето влияние както на бизнесдама, така и на приятел на този град се разпростира надлъж и шир. Не, не клатете глава, и двамата знаем, че това е истина. Да предположим, че някой в този бизнес реши да внесе малко имигранти и при това да не рискува като разтоварва стоката си на брега, но да осъществи трансфера в морето. За да осъществи тази операция успешно, на този човек ще му трябват буксир, шлеп и кран. Ние, полицията, сме идентифицирали една компания, която изглежда абсолютно подходяща за целта. Нашият проблем е, че лицето, което смятаме за отговорно за даването на крана под наем, нещо не се появява на работа.

— Аз притежавам само няколко скромни магазина за зеленчуци, господин Бот…

— Както и няколко обществени перални, кино, компания за лимузини, хотел…

— Само малко инвестиции! Кой вярва на банките в наши дни?

— „Оборудване Гарибалди“, фирмата за даване под аренда. Управителят се казва Зулия. Ако можеше да се окуражи да сътрудничи на полицията…

— Като добър гражданин — пробва се тя.

— Да, и от добро сърце, тогава това би ни спестило отварянето на финансовите сметки на компанията, проследяването на пари в брой, плащанията.

Веждите й се сключиха. Тя се наведе напред, макар и почти незабележимо. Хвана плитката си с двете си подпухнали ръце като да беше въже на камбана.

— Наистина няма смисъл финансовите ни експерти да преглеждат всяка дребна сметчица — каза Болд.

— Само глупак би си помислил, че като настъпи дракона, ще го убие.

— Дракон, с главно Д ли? — зачуди се той. — За да убиеш дракона, трябва или да му отрежеш главата, или да прободеш сърцето му. — Той направи пауза. — Ако се наложи…

Тя се усмихна и очите й изчезнаха между сгъвките на плътта й.

— Колко е остър мечът ви, господин Бот?

— Зулия ми снася едно именце и си отива вкъщи. — Той млъкна за момент. — И всички са доволни.

— Но не и този, чието име са споменали.

Болд се усмихна. Изведнъж стаята му се стори прекалено топла.

— Трите жени, починали в контейнера, са били болни. Починали са от недохранване и обезводняване, защото капитанът им отказал вода и храна. Бурите забавили малко прехода и ето че капитанът просто ги оставя да си мрат.

— Жънеш, каквото посееш — каза тя и Болд добави още едно име към възможните заподозрени. На капитана на „Визаж“ не му липсваха врагове. — Веднъж като ги стоварят на брега, тези момичета реализират големи икономии. Камериерки в хотели, сервитьорки в барове…

— Работнички в експлоататорски фабрики, проститутки — добави той.

Опитваше се да намери човека зад тези тъмни очи, искаше да определи нивото на нейната заинтересованост, но те нищо не издаваха. Тя седеше безпристрастна, като най-добрите съдии.

За момент почти се убеди, че тази жена не е замесена в убийствата. Но когато Мама Лу се усмихна, той изгуби контрол над впечатленията си. Беше все едно да преследваш мокър сапун.

— Казват, неведението било блаженство, господин Бот. Може би е истина.

— Ако им беше дал храна и вода, щяха да оживеят. Тяхната смърт е абсолютно безсмислена.

— Този човек вече не е с нас. Нека му простим греховете.

— На него, може би, но не и на останалите. — Той млъкна, когато погледът му се срещна с нейния. — Вие прощавате ли такова отношение към сънародниците си?

— Това е въпрос, който изисква много обяснения.

Той се поколеба за момент и каза:

— Изчезнала е една американка от китайски произход. Телевизионен репортер. Тя разследваше случая с контейнера. Ако й направят нещо, ще извършат голяма грешка. Силата на медиите е много по-голяма, отколкото на едно полицейско управление, повярвайте ми.

Лицето на тази жена се изкриви в гримаса. Ако това, което й каза, не беше ново за нея, значи наистина е добра актриса.

Той каза:

— Ако някой ни помогне да открием тази жена, градът ще изпитва голяма благодарност към него. — И добави: — Медиите също.

Тя се усмихна, кимна и го погледна също толкова решително, колкото той нея.

— Разбирам. — И двамата замълчаха. — Внимавайте, господин Бот. Нещастия се случват и на най-приятните хора. И не се доверявайте на никого. Дори на мен. — Тя се усмихна отново, този път по-широко. Беше забравила за зъбите си. Той ги видя в една чиста чаша от дясната й страна, откъдето се усмихваха съвсем самостоятелно.