— Какво, по дяволите, означава това? — гърмеше гласа на Болд, който не можеше да повярва на ушите си.
— Те са конфискувани от федералните. Това означава, че са тяхна собственост. Не е под наша юрисдикция. — Гласът на Лейси Делгато, помощник прокурорката, с която Ла Моя се бе срещал преди това, звучеше като стържене по стъкло. Тя беше дебела и носеше прекалено тесни дрехи. Говореше с някаква иронична усмивка, която я правеше особено арогантна. — Конфискувани са от Имиграционните служби и службите за натурализация, лейтенант. Ако някой може да нахълта там, това са самите те.
— Но нали в това е въпросът? Не разбирате ли? — Той току-що бе проверил телефонния си секретар. Изведнъж лаконичното съобщение на Стиви му се изясни: тя е проумяла, че гробището е под юрисдикцията на Кугли.
— Разбирам, но не може да стане. Ако влезете с взлом през този портал, губите всичко, каквото сте разкрили досега.
— Значи трябва да се върна при Адам Талмъдж?
— Точно така.
— Ами ако и той е замесен?
Тя сви рамене:
— Трябва да си нарочите един от двамата да е лошият.
— Някакво предположение?
— Ами другите федерални агенции? Те имат ли достъп?
Делгато нацупи устни и сериозно размисли, преди да отговори.
— Трябва да се доведе щатски прокурор. Ако му дадете достатъчно доказателства, достатъчно причини, той може да издейства разрешително от бюрото. — Тя добави: — Бюрото може да ви покани и вие да участвате. Няма никакви пречки. Да. Така може да стане, предполагам.
— Задействайте този вариант тогава. Аз ще отида да назнача наблюдателен отряд на това място.
— Ще говоря с тях за това утре — не се съгласи Делгато. — Нямам намерение да се занимавам с това довечера.
— Обадете се — заповяда Болд.
— Късно е.
— Веднага.
— Ще го събудя.
— Искате да ви тежи живота на стотици души ли? Искате всичко това да стане само защото отказвате да проведете един телефонен разговор, защото отказвате да събудите някого? Добре — каза той. — Ще запомня това.
— Дано да сте прав — със съмнение каза тя.
— Амин — каза Болд.