Първата жертва

Петдесет и четвърта глава

Стиви се усети, че освен в служебната кола и собствената й 325-ка никога не се е возила на нещо друго, още повече на сиатълски градски автобус. Беше удивена от разнообразието на хората и неочакваната близост на пътниците. Дотогава бе смятала, че системата на градски транспорт е предназначена за бедни хора, за бездомници и отчаяни. Смяташе ги за „невидимото малцинство“, както бяха наречени в един материал на новините „Четири в пет“.

Но този вторник следобед тя откри там тийнейджъри, ученици, майки с деца, дори един-двама бизнесмени. Те четяха вестници, книги, плетяха, слушаха уокмени, говореха си или просто гледаха през прозорците. Стиви постоянно беше нащрек, в очакване, че ще се появи нещо, което да й сигнализира за мястото, където е слязъл от автобуса обектът на Мелиса. В дясната си ръка Стиви държеше разпечатка на съответния кадър от дигиталния запис за сравнение. Спирките идваха и си отиваха. Хората си сменяха местата. Вратите със съскане се затваряха. Шофьорът натискаше звънеца.

Тя си състави туристическа карта по пътя, отбелязвайки времето на пътуването си. Струваше й се, че ако вземе предвид индикатора от видеото, може да изчисли на коя спирка е слязъл този човек.

Автобусът вървеше по маршрута си, а времето за предаването й наближаваше. След още десет минути, когато наближиха моста Фриймонт, тя разбра, че екскурзията с автобус ще трябва да почака. Имаше назначена среща с Болд, за да решат дали да пускат клипа за Мама Лу. Отчаяна, че трябва да се откаже, тя слезе, пресече улицата и си хвана друг автобус обратно към града. Оказа се, че Болд вече я чака.