Първата жертва

Двадесет и девета глава

Понеделник, 26 август

9 дни от изчезването

Сиатълският Аквариум се намираше до кея, в сърцето на туристически пренаселения бряг, запълнен с ресторантчета за риба и раци. Фериботите пътуваха до близките острови. Чайките събираха нападалите трохи и почистваха широкия тротоар. Познатата миризма на плажно мляко се смесваше с дизеловите газове, вкусът на морска сол и постоянната остра миризма на мухъл и загниващо дърво, залепваше като неизлечим, почти сладък вкус на езика.

Болд вървеше бързо не защото закъсняваше за среща, а подтикван от усещането, че цялото разследване е закъсняло, че времето на Мелиса Чоу свършва. Девет дни бяха прекалено много. Не приемаше, че има смъртна сила, по-мощна от Сиатълската полиция, че който и да стоеше зад контейнера и неотдавнашните убийства, може да остане една крачка пред тях, че ще успее с убийства да си пробие път към мълчанието на източниците, които биха могли да отворят случая. Дълбоко в себе си обаче той чувстваше, че страхът за тези хора го съсипва. Арогантността и смелостта, с които се убиваха потенциалните свидетели; начинът, по който се оставяха да бъдат намерени от полицията, напомняха на всички замесени, че никой не е в безопасност. Дори полицията.

Гуен Клайн, служителката от ОМПС-то, беше най-новата в списъка. Не се появила на работа. Изчезнала бе точно когато Ла Моя и екипът му разбраха за нея и решиха да я сложат под наблюдение. Стиви беше пуснала материала си за „служител на седмицата“ по новините „Четири в пет“, на което Болд най-вече отдаваше изчезването й. Глупостта на медиите никога не преставаше да го учудва.

Напрежението върху всички заети със случая нарасна, особено върху Болд и Ла Моя. Имаше прекалено много трупове. Една репортерка бе изчезнала. Телевизионните новинари затягаха гайките и правеха разкрития преди полицаите. Говореше се за създаване на специална смесена част от Сиатълската полиция и Имиграционните служби, въпреки че и двете страни отказваха. За Болд, който отново забърза крачка, всичко се свеждаше до намирането на Мелиса Чоу, която явно че не само беше вероятна жертва, но също така и главен свидетел. Да открие тази жена, означаваше едновременно да намери хората, извършили и двете убийства, и тези, които импортираха човешки същества. Той беше сигурен в това.

Доктор Вирджиния Амънд беше около четиридесетгодишна мъжкарана, с ирландска физиономия на лунички, мазолести ръце и докторат по морски науки. Беше облечена с избелели дънки с навити крачоли и нескромно тясна тениска с логото на Аквариума отпред.

— Молбата на съдебния лекар да се идентифицират рибените люспи е пристигнала първо в университета, но след това е била препратена на мен за потвърждение.

Болд често посещаваше Аквариума с децата си, затова разположението в сградата му беше познато. Доктор Вирджиния Амънд го поведе надолу по една рампа, която слизаше още по-дълбоко под земята, в сърцето на Аквариума — стая за наблюдения, заобиколена от стъкло и вода зад него, където рибите свободно си плуваха и създаваха впечатление у посетителя, че се намира под водата. Тя заведе Болд до една врата, на която пишеше „САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ“. Там ги очакваше един стереоскопичен микроскоп.

— Знам, че е неудобство за вас да идвате чак тук, но телефонните разговори не вършат работа — извини се тя. — Тази първата люспа от онези, които вашите хора пратиха в нашия отдел, е от по-рядко срещаните видове — обясни доктор Амънд. — Забележете по-заострената част, с която люспата всъщност е прикрепена към рибата, като керемиди на покрив. От значителен интерес за нас и за вас е по-сърцевидната форма на тази люспичка, както и по-назъбеното й ръбче. Разбирате ли?

Амънд смени люспите и го поведе към микроскопа за сравнение.

— Тук можете да ги сравните една до друга — каза му тя. — Погледнете внимателно и двете люспи.

— Добре. — Болд приближи око до окуляра на микроскопа.

— Познахте ли нашата приятелка?

— Вляво.

— Много добре. Да. А отдясно?

— По-гладко ръбче, по-малко заострена, по-чиста. Може да звучи глупаво, но тази отдясно изглежда по-нова.

— Червена точка, лейтенант. Да не сте специализирали морска биология? Да, люспата вдясно е от жива сребърна сьомга от нашите аквариуми. Пробата, която получихме от вас, се състоеше основно от Кралска и Сребърна сьомга.

— Но не и нашата приятелка? — попита той, използвайки нейния термин.

— Не. Намерихме две такива люспички във вашата проба. Те са от разновидността на Кохо, която се среща в Снейк Ривър. Интересното е, че тази разновидност е измряла поне преди две десетилетия.

— Обяснете ми го пак — каза Болд.

— Разновидността на Кохо от Снейк Ривър е изчезнала преди двадесет и две години. Десетки милиони Кохо са правили годишно плаване до Колумбия и после до Айдахо, сред тях са били и видовете от Снейк Ривър.

— Изчезнали — повтори Болд и извади полицейския си бележник, за да запише нещо вътре.

— Точно така.

Тя се усмихна. Белите й зъби засияха на фона на луничките по лицето й.

— Вашето обяснение по телефона ме заинтригува. Намерили сте ги по краката на умряла жена. Споменахте корабни контейнери, но имам съмнения за това. Контейнер, който да се използва двадесет и две години? Не е много вероятно. По-скоро би могло да е кораб.

— Ами консервена фабрика?

— Би могло да бъде. Да. Защо не? Насам — каза доктор Вирджиния Амънд, показвайки на Болд изхода от лабораторията.

Влязоха обратно в главната галерия. Говореше силно, за да я чува въпреки шума на тълпата.

— Виждали ли сте изложбата ни на риби?

— Предполагам — отвърна Болд.

— А траулерите? — попита тя и посочи към тях.

Цяла стена бе посветена на историята на комерсиалния риболов. Проследяваше се историята от риболова в индианските селища до съвременните пет мили дълги мрежи, които използват японците и руснаците, както и огромни плаващи консервени фабрики. Текстовете и илюстрациите бяха допълнени от макети на различни плавателни съдове. Доктор Вирджиния Амънд го поведе към един от тях.

— Комерсиален траулер, много разпространен във флотата на Тихия океан през последните двадесет до петдесет години, с няколко разновидности. Сега са по-големи. — Тя посочи кърмовата част на кораба. — Уловът се складира тук. После екипажът го сортира, почиства и измива, като изхвърля това, което не им трябва. Почистеният, обработен продукт се извозва с конвейер до предната част на кораба. — Тя показа огромно помещение, което заемаше почти цялата предна част на кораба. — Това тук е един гигантски фризер. Тези траулери могат да стоят в открито море дни, седмици, месеци. — Тя си пое дълбоко въздух, сега мъжкараната в нея бе изметена от експерта. — Като споменахте нелегалните имигранти, виждам този траулер в нова светлина. Може би уловът не е добър тази година. Може би си намирам оправдание с тези китайски имигранти. Може би това е твърде стар кораб… твърде стар… и въпреки редовното почистване на тези палуби, няколко люспи може да останат, показвайки ни видове, които не сме виждали почти от две десетилетия.

— Ами ако става дума за консервена фабрика?

— Според мен е напълно вероятно. Консервените фабрики са още по-стари от траулерите. Този аквариум дори е бил консервена фабрика в предишния си живот. Всяка сграда по крайбрежието в този град е или някога е била свързана с риболова. От Харбър Айланд до Салмън Бей и Лейк Юниън.

— Казвате, че съм спестил малко работа — каза той, — но не мога да стесня кръга консервни фабрики според люспите, които идентифицирахте.

— Университетът каталогизира историята на комерсиалния риболов. А това включва и консервните фабрики. Тази история датира отпреди сто и петдесет години.

— Но нас ни интересуват само двадесет и две години — каза Болд.

Лицето й се стопи в усмивка.

— Чакайте да се обадя на няколко места.