Първата жертва

Тридесет и девета глава

Болд тъкмо излизаше от под душа, когато чу дразнещото писукане на пейджъра си. Едновременно с това иззвъня и телефонът до леглото му и той веднага разбра, че или има още един труп, или става нещо необичайно. Чувстваше се вързан за тези устройства, с които вече никога не можеше да остане наистина насаме със себе си, с които идеята да служи на обществото бе доведена до абсурдност, след като го намираха дори под душа.

Лиз стана от леглото гола и Болд бе пронизан от съзнанието, че тялото, което някога възбуждаше у него такова желание, сега бе само жалки остатъци на жена му от борбата й с рака. Ребрата й прозираха. Тя не се покри, преди да вдигне слушалката.

— Ало? Да, аз съм, капитан. Той е под душа. — Тя внимателно изслуша какво й казват, преди да въздъхне: — Да, разбира се, че ще му кажа.

— Пускам ти телевизора — съобщи тя. — Беше Шийла Хил. Знаеш ли, наистина ми е неприятно да се обръщам към нея по звание. Не знам защо, но ми е много неприятно съпругът ми да козирува на жена с опит на половината на неговия, с мозък наполовина на неговия, но затова пък с повече от двойно заплащане на неговото? Иска веднага да гледаш Канал четири. Било нещо интересно за теб.

Болд влезе в стаята, със струйки вода, стичащи се по тялото му, и кърпа, омотана около кръста му. Десет минути по-късно той вече си пробиваше път през уличното движение, говорейки по телефона.

— Ще ни побъркат от телефонни обаждания. — Болд предупреди Ла Моя. — Ние я прецакахме и сега тя си го върна. Направо ни уби — и нас, и разследването.

— Има ли някакъв изход? — уморено попита Ла Моя.

— Трябва да се движим преди приливната вълна, иначе ще ни залее и удави. Обади се на Кугли в имиграционните служби. Искаме списък на всички възможни и невъзможни изоставени сгради в района на града.

— Само това ли да му кажа?

— Кажи му, че смятаме да влизаме с шутове през някои врати и че искаме, не, че имаме нужда от това, неговият крак да води. Това трябва да го накара да се размърда.