Първата жертва

Четвърта глава

Ла Моя донесе експертизата на съдебния лекар за трите китайски незаконни имигрантки, които бяха умрели в контейнера. Експертизата, макар и научно обоснована, оставаше неясна загадка, която малко помагаше за разследването на случая за убийството на трите жени. Нелегалните имигрантки били подложени на недохранване и обезводняване, „в съчетание със симптоми, подобни на тези при силна форма на грип, но все още неидентифицирани“. Курсивът подчертаваше нежеланието на доктор Диксън да направи категорични изводи, поне в етапа на първоначалната експертиза. Освен това в доклада се казваше, че по труповете се забелязват следсмъртни контузии, получени вероятно в резултат на подмятането в морето. Мостри тъкан бяха изпратени на Централния пункт за борба с инфекциозните заболявания — Атланта, с надеждата, че те могат точно да идентифицират грипа. Като прочете за степента на недохранване и обезводняване, Болд видя, че може да подведе под отговорност за „Накърняване на човешките права“ капитана и екипажа на кораба, който е транспортирал контейнера. Това от своя страна би могло да доведе до пазарене и до изкопчване на имената на тези, които носят отговорност за трафика на човешки същества.

Стратегията на следствието започна да се изяснява. Изглежда нямаше да е много по-различна от обикновено използваната за разкриване на нападение на наркомани или на организирано престъпно изнудване. Но повече от всичко го впечатли подчертаният интерес и любопитство на доктор Диксън към неразгадания вирус на грип, както и бележките му, които бяха много двусмислени. Дикси здраво притискаше картите си към гърдите, печелейки време до пристигането на доклада от Централния пункт за борба с инфекциозните заболявания.

Според Болд най-бързият начин да се стигне до кораба, капитана и екипажа, бе чрез самите имигранти — пътничките — деветте жени, които бяха оцелели след пътуването и които в момента бяха задържани от имиграционните служби.

Форт Нолан вече не беше военна база. Само игрището за голф бе оцеляло след бюджетните съкращения в края на 1980-та. Конгресът очевидно не виждаше проблем в това да съкрати неколкостотин цивилни работни места, както и хиляда пехотинци, но игрището с осемнадесет дупки не можеше да се пожертва при никакво положение. Благодарение на това пенсионирани и действащи офицери редовно играеха голф само на неколкостотин ярда от бившите бараки, които в момента се населяваха от бедните азиатци и мексиканци, извадили лошия късмет да бъдат хванати и задържани от имиграционните служби. По-големите късметлии ги разпределяха в екипа за поддръжка на терена или да носят хилките, като по този начин можеха да се наслаждават на ограничената си свобода. Те прекарваха дните си извън бодливата тел и получаваха от време на време по някой бакшиш.

Болд спря служебния си шевролет на портала. Двамата с Дафни Матюс си показаха значките и обясниха по каква работа са дошли. В далечината някакъв човек с камуфлажни дрехи и зелена униформена риза направи страхотен удар.

Пълномощници и държавни служители непрекъснато идваха и си тръгваха от Форт Нолан, но две сиатълски ченгета определено бяха нещо ново, защото дежурният внимателно огледа значките им и след като каза на Болд да вкара колата през портала, се обади по телефона. Дадоха им ксерокопие на карта, по която дежурният небрежно начерта няколко ориентировъчни стрелки. Болд следваше графиката, докато Дафни го насочваше.

— Не трябваше ли Джон да дойде с нас? — попита Дафни. — Всъщност не трябваше ли ти да си стоиш в кабинета, а Джон да е тук?

— Той води случая. На него му харесва да се оправя с канцеларската работа — отвърна Болд.

— Отричаме ли се от ранга си, лейтенант?

— С Хил имаме различни виждания за същността на работата — каза Болд. — Да оставим въпроса.

— А тя дали ще остави въпроса? Ти би ли толерирал Фил Шосвиц да излезе в акция?

— Различно е.

— Защо? Защото става дума за теб, а не за Шосвиц?

— Позна.

— Чувал ли си израза: „упорит като магаре“?

— А ти знаеш ли какво означава този израз? — парира я той.

— Разбира се. Имам личен опит — каза тя, като нарочно го сряза, — въпросът е, че и ти, и Хил сте упорити като магарета. Някой трябва да се предаде, обаче тя ти е по-висша по ранг, лейтенант.

Болд стисна устни и спря колата до бордюра. Тя му хвърли поглед, който би могъл да подпали някой храст.

Стаята за разпити бе семпла и гола, само с две маси, тапицирани с луксозна изкуствена материя и метални столове с меки седалки. На стената бяха закачени портрети на президента и на регионалния директор на Имиграционните служби, Адам Талмъдж. Преводачката бе елегантно облечена жена на около четиридесет години, полуяпонка, полуамериканка, висока около метър и петдесет заедно с високите си токове.

Задържаната бе млада и предизвикателно мълчалива. Главата и веждите й бяха обръснати, което й придаваше задгробен вид. Беше облечена с избелели дънки и тънка дънкова ризка без сутиен. Сините й гумени сандали шляпаха по сивия цимент с постоянен натрапчив ритъм. Един от помощниците донесе четири кафета.

Болд прикри устата си с ръка и прошепна на Дафни Матюс:

— Позна ли я?

— Не — отвърна Дафни, — виждала съм само снимки.

— Така ли? Е, аз бях там и тя… не знам. — Болд пристъпи към формалностите по представянето. С помощта на преводачката се опита да обясни, че полицията няма интерес да търси отговорност от тази жена, нито на някоя от спътничките й.

После, с химикалка в ръка, каза на преводачката:

— Кажете й, моля ви, че ни трябва името на кораба, който е транспортирал контейнера.

Преводачката му каза:

— Никога няма да ви го каже. Ако стори това, ще изложи на риск не само себе си, но и роднините си тук и у дома. Може би агент Кугли трябваше да ви осведоми предварително…

— Преведете въпроса ми, моля — прекъсна я Болд.

— Чакайте! — намеси се Дафни, уловила предупредителния поглед на преводачката. Прошепна нещо на ухото на Болд.

Той сви рамене и се съгласи:

— Давай.

Дафни се обърна към задържаната.

— Платили сте ужасно много пари, за да ви докарат в тази страна. Какво ще кажете, ако успеем да ви върнем тези пари, да ви погасим дълговете?

Болд написа в бележника си, така че Дафни да може да го прочете: „хитро“.

Китайката отговори чрез преводачката.

— Да. Плащаме много пари, за да ни докарат в Америка. Сега сме в Америка. Да?

— Тя е същинска нелегална имигрантка — измърмори Болд.

Дафни опита друга тактика:

— Какво ще кажеш, ако ти уредим законно оставане в Съединените Щати? Тогава би ли ни помогнала?

Преводачката се възмути:

— Не искам да участвам в тази пародия.

— Каква пародия? — възрази Дафни.

— Имиграционните служби никога не биха се съгласили на такава сделка. Обсъждали ли сте този вариант с агент Кугли? Разбира се, че не сте! Брайън Кугли никога не сключва подобни сделки!

— Тогава как получават информация от тези хора? — попита Болд.

— Вижте какво, аз съм само преводачка, но ви казвам: никога не съм предлагала сделка на някоя затворничка. Просто няма такава практика. Водещият мотив е, че жените нищо не знаят. Тях дори не ги разпитват, и да го правят, е много рядко. Мъжете затворници, различните членове на банди, които прибират от време на време, койотите, те са друго нещо. Но що се отнася до жените, Форт Нолан не е нищо друго, освен голяма гара разпределителна, от която всички превозни средства потеглят в обратна посока.

— Това е още една причина да се съгласи да ни сътрудничи — припомни й Болд. — Даваме й шанс да бъде чута.

— Но не вие контролирате съдбата й, а Имиграционните служби. Агент Кугли я контролира.

Погледът на затворничката прескачаше ту към преводачката, ту към Болд, който вече хич не харесваше Кугли.

Дафни учтиво помоли:

— Ако обичате, преведете предложението на лейтенанта. Ако й предложим сделка, която включва легитимна зелена карта и връщането на парите й, дали би могла да ни предостави името на кораба, както и всякакви подробности, отнасящи се до пътуването й?

Преводачката говореше бързо, като лошо прикриваше яда си. Затворничката я изслуша внимателно и с учуден вид започна да изучава Болд и Дафни. След дълго колебание отрицателно поклати глава.

— Но защо… — учуди се Дафни, — защо сама се обрича на депортация?

— Защото… — понечи да отговори преводачката.

— Не ти, а тя! — спря я Болд.

Като чу превода на въпроса, китайката отново поклати отрицателно глава. Преводачката пак се опита да обясни нещо на Дафни.

— Още преди да напуснат сушата ги предупреждават, че американците не си държат на думата. Ако проговорят, роднините им, както в Съединените Щати, така и в Китай, ще пострадат. За китайците семейството е всичко. За тях е срамота да подложиш на риск който и да е член на семейството.

— Хората, които са й взели парите, едва не са я убили — обърна се Болд към преводачката. — И всъщност са убили три други жени. И още ще умрат. Някои от тях може да са от роднините й. Това нищо ли не означава за нея? — Той се поколеба малко, облегна се назад и предупреди: — Кажете й, че ако не ни сътрудничи, ще я арестуваме като съучастничка в тези убийства. — Тази реплика привлече вниманието и на Дафни. Той продължи: — Кажете й, че ако получи обвинение, няма да бъде депортирана, а ще лежи в затвора с останалите обвиняеми в убийство, наркомани и крадци. Точно това й кажете. Точно, дума по дума, ако обичате.

Преводачката пребледня; очите й молеха Дафни за намеса. Но Дафни кимна на Болд.

— Няма да го направите — възрази преводачката.

— Да не съм чул повече дума от вас — изстреля Болд, — освен ако тя не идва от нея или от нас. Повече никакви редакции. Има три мъртви жени — повтори той високо, като прехвърли раздразнението си и върху задържаната. — А сега, превеждайте!

Преводачката започна да говори на жената, която видимо пребледня, щом стана въпрос за излежаване на присъда. След като изгледа продължително Болд, жената се обърна към преводачката и каза нещо.

— Какво? — нетърпеливо попита Болд. — Искам го дума по дума.

Китайката се усмихна за пръв път, без да закрива устата си с ръка. Предните й зъби липсваха.

— Какво? — с раздразнение повтори Болд.

Тогава преводачката преведе:

— Вие, американците, трябва да имате големи затвори.