Първата жертва

Двадесет и осма глава

Стиви тъкмо привършваше с гримирането, когато съобщиха името й по микрофона за повиквания в Кей Ес Ти Ви. Нейна гостенка беше Дафни Матюс от Сиатълската полиция. Това беше жената, която на гробищата се опита да я предпази.

Един стажант я доведе в гримьорната. Без дъждобран и чадър Матюс изглеждаше доста красива. Беше тъмнокоса и с мургава кожа.

Дафни имаше много работа за вършене. Тя живееше само заради акциите, точно като Болд. Това, че той я помоли да свърши това, направи задачата още по-важна. Той все още имаше влияние върху нея, все още упражняваше, може би неволно, но и все пак доста осезателно някаква власт, която тя от години се опитваше да надмогне. Затова ту започваше, ту прекъсваше връзката си с Оуен Адлър. Но чувствата й винаги се връщаха към Болд. Той носеше успокоение. Домашна атмосфера.

Тя виждаше в очите му, че чувствата й бяха споделени, въпреки че никога не споменаваха нищо за това. Никакви горещи погледи. Никакви закачки. Тези дни бяха зад гърба им.

— След малко трябва да съм в студиото — каза Стиви, опитвайки се да се измъкне.

— Няма да отнеме много време.

— Видяхме се на гробищата, нали?

— Да. — Дафни седна на един от тапицираните въртящи се столове. — Исках да поговорим за Мелиса. Всичко, което бихте могли да ни предоставите… всичко би помогнало на разследването.

— Нещо като видеозаписите, например?

— Уликите са в отдела на Ла Моя. Аз повече се интересувам от навиците й, начина на живот, приятелите й, роднините й… такива неща.

— Психиатър ли сте?

— Психолог.

Стиви кимна и мислено се поздрави.

— Не ми приличате на ченге. Това ми се вижда по-смислено.

— Цялата работа е, че когато има изчезнал човек, госпожо Макнийл, винаги остават следи, които по една или друга причина не се използват. Знаем го от опит. От случаите…

— … когато те не се връщат, не са намерени — довърши Стиви вместо нея.

— Вярваме, че Мелиса все още е жива. Предполагаме, че или се крие, или е била отвлечена, но все още е жива.

— И на какво основание?

— Все още не сме намерили тялото — направо каза Дафни, с което зашемети събеседничката си. — Обикновено те използват насилие, за да заявят себе си. Защо им трябва да се отнасят по-различно с Мелиса?

— Защото тя е репортер.

— Така ли смятате? — запита Дафни. — Какво мислите, че това е вид паспорт ли? Те не вярват в такива работи. Не правят такава разлика. Те изпращат предупреждения. Най-лесният начин да ви предупредят, е да ви изпратят тялото на Мелиса.

— Може би ме познават по-добре — каза тя, облегна се на стола и се погледна в огледалото. — Това само би ме разгневило.

— Още ли не сте разгневена? — недоверчиво попита Дафни. — Не вярвам. Знаете ли какво мисля? Мисля, че нито можете да спите, нито да ядете нормално. Предполагам, че от доста време настоятелно гледате към бутилката с вино, може би дори пиете малко повече от обикновено. Лежите будна и си мислите за всички „Ами ако…?“. Обвинявате се. Обвинявате нея. Обвинявате нас. Но нищо не помага.

Стиви се опита да спре сълзите, които заплашваха да потекат. Пое си дълбоко въздух в усилие да се овладее.

— Извинете ме — каза тя, — но вече трябва да съм в студиото.

— Кажете ми, че греша.

— Какво искате от мен? — каза Стиви и спря на вратата с гръб към Дафни.

— Ще се обвинявате още повече, ако скриете информация от нас. Мога да ви помогна да се справите със скръбта, госпожо Макнийл. С това се занимавам. В момента може да се самоубеждавате, че полицията е некомпетентна, че полицаите не са честни — това са все познати за мен аргументи. Професионална етика. А може би смятате, че случаят не е наш, и затова няма смисъл да ни го давате, може да смятате, че е на Имиграционните служби и службите за натурализация, и че само те могат да ви помогнат. Затова си слагате главата в торбата. — Тя направи пауза. — Как се справям?

— Мислите прекалено много.

— Професионално изкривяване. Какво сте вечеряла снощи? Каква ви беше закуската тази сутрин? Кога изпихте последната си чаша вино? Червено вино, нали? Предполагам, че е скъпо. Но пиете сама. Предполагам, не ви е много добре.

— Стига толкова. — Но не можеше да се насили да отвори вратата. Само стоеше там, с гръб към тази жена. Застинала.

— Откривате, че ви липсват много хора, не само Мелиса, но и семейството ви, последната ви връзка, всеки и всичко, които някога са ви били близки…

Стиви нервно разтърси глава.

Дафни, без да обръща внимание, продължаваше:

— Имиграционните служби и службите за натурализация наблюдават нелегалните имигранти, няма спор за това. Но да разследват изчезнал човек? За това сме ние. Бих ли ви поверила спортните новини? Ами тези от Имиграционните служби и службите за натурализация? Ако сте някой, който внася нелегално имигранти в тази страна чрез това пристанище, кой е първият човек в списъка ви, когото трябва да подкупите? Мислите ли, че не забелязваме? Мислите ли, че споделяме всяка следа, която намерим с Кугли и Талмъдж? Защо да го правим, преди да знаем достатъчно за тях? А това отнема време, повярвайте ми.

— Междуособна война? Смятате ли, че това е ново за мен? Вие си играете на война, докато трябва да водите разследване. Виждала съм го хиляди пъти от журналистическото си бюро. Като кучето и котката. Стара история.

— Не война, госпожо Макнийл. Предпазливост, това е всичко. Внимаваме на кого даваме информация, разбирате ли? А вие?

Стиви се обърна и я погледна в очите.

— Ще ви кажа нещо, нека и вие, и аз просто да си вършим работата. Вие намерете Мелиса. Аз ще го съобщя по новините. Край на разговора.

— Имаме важна следа — каза Дафни. — Онази жена в гроба. В смъртта си тя ни каза нещо.

Колкото и да се чувстваше объркана, Стиви продължаваше да внимава във всяка дума, която Дафни казваше. Безсънието… загубата на апетит… тази жена знаеше твърде много. Беше като нахлуване в личния й живот, като насилие. И все пак имаше чувството, че някой я разбира, че знае през какво преминава. Най-накрая някой да я разбере. Дали не беше трик? Трябва да е било трик. Ченгетата не могат без трикове.

— Това е първата ни сериозна улика — каза Дафни. — Мисля, че установихме някаква хронология, според която тази жена е една по-ранна жертва, първата жертва. Знаете ли значението на първата жертва в едно престъпление, госпожо Макнийл? Първата жертва обикновено е убита небрежно. Чак по-късно престъпното съзнание се сеща да се подготвя по-добре, да планира по-внимателно. Това убийство е било непредвидено. Необмислено. Лошо изпълнено. Това е в наша полза.

— Каква е уликата?

— Работата е там, че ние можем да работим с вас. Ние бихме искали да работим с вас. Но трябва отношенията ни да са взаимни, ще трябва да си вярваме дотам, че нито ще излъчвате, нито ще споделяте с някой друг някаква информация, а ние от своя страна също няма да работим с други репортери, нито новинарски агенции, преди да сме ви дали първо на вас това, което имаме.

— И ако започнем да работим заедно? — заинтересува се Стиви.

— Ще искаме да видим видеозаписите, разбира се. Ще искаме източниците ви. Ние, от своя страна ще ви дадем резултатите от предварителния анализ на аутопсията на Доу. Ще си споделяме, госпожо Макнийл. Ще направите най-хубавите снимки от завръщането на Мелиса у дома. Начинът, по който работим сега… е, то дори не е работа… там е въпросът.

Някой почука на вратата. Стиви подскочи.

— Госпожо Макнийл? — чу се глас зад вратата. — Чакат ви в студиото.

Дафни предложи:

— Мога да ви помогна да си възстановите съня. Мога да поработя с вас относно загубата на апетит. Това предложение върви без никакви предварителни условия.

— Кой казва, че не мога да спя? — опита се да се защити Стиви.

— Никакви задължения.

— Чакат ме в студиото.

— Не можете да се справите с това сама. Пък и Имиграционните служби не могат да изясняват случаи с изчезнали хора. Ако са ви представили нещата по друг начин, не е честно спрямо вас.

Стиви се чувстваше и изглеждаше като парализирана.

— Името ми е Матюс — припомни й Дафни. — Телефонистката ще ви свърже. Телефонният ми секретар казва номера на пейджъра ми. Можете да ме търсите по всяко време. — Дафни остави своя визитка на тоалетката. — Надявам се да се обадите.

— Чакат ме в студиото — повтори Стиви, отвори вратата и излезе.

Когато Дафни погледна надолу, забеляза, че визитката я няма.