Първата жертва

Петдесет и осма глава

Когато Стиви седна срещу задната врата на градския автобус, тя мислено си представи кадъра от видеозаписа, на който огромният мъжага слиза от автобуса. Припомняше си всичко в цветове. Тя създаде цяла наука от това пътуване, отбелязвайки точните секунди, в които автобусът излиза от тунела и спира. Тя вярваше, че е попаднала на следа и искаше да изпробва хипотезата си, преди да занимава полицията с нея. За възбудата й, макар и несъзнателно допринасяше мисълта, че се е отървала от опашката си, като е напуснала телевизията през задния изход във времето, когато всички очакваха тя да бъде в ефир. Тя предполагаше, и съвсем правилно, че ако охранителите й си позволяват кратка почивка, за да хапнат или нещо такова, то това е през двата часа, когато обикновено е заета с новините. Въпреки че се радваше на сигурността, която й даваше присъствието им, тя предпочиташе независимостта си, особено в навечерието на това, което тя смяташе за най-голямото си откритие. По този начин тя можеше да запази момента, в който ще донесе новините за откритието си на Болд или Ла Моя, а още по-добре на двамата едновременно. Ако намереше нелегална фабрика или поне в общи линии квартала, където мъжът е слязъл от автобуса, това ще означава, че прави нещо реално, за да помогне на Мелиса.

Погледът й постоянно се спускаше към разпечатката, която държеше в скута си, към образа на големия тъмен мъж, който скриваше вратата на автобуса, към стълбовидните пушеци, които ясно се виждаха през прозорците на автобуса. Поглеждайки отново навън, тя умишлено замъгли погледа си, за да си спомни размития образ на разпечатката. Пак нищо. Нищо отвън дори не намекваше за фона, върху който Мелиса бе снимала. Стиви бе обхваната от притеснение, почувства, че е на ръба да се разплаче от поредната несполука. Мелиса имаше нужда от нея, а тя не се появяваше.

Автобусът спря на още една спирка. Мостът Фриймонт — същото място, от което й се наложи да се върне миналия път. Тя погледна разпечатката, а после нагоре. Очите й пареха, главата й бучеше от обида и мъка. Ах, само да знаеше Мелиса колко много държи на нея, колко много я обича! Може би тогава нещата щяха да са по-различни, може би самата Стиви щеше да се чувства по-различно. Тя никога не бе направила нищо, за да бъдат такива отношенията им. Сега дълбоко съжаляваше.

Но преди Стиви да се потопи в отчаянието си, в автобуса се качи Брайън Кугли.

Той тръгна между седалките решително, самоуверено, втренчил поглед директно в нея. За секунда я опари искра на страх. Откъде, по дяволите, се взе той? И какво искаше?

Седалката до нея бе свободна. В този момент тя би се радвала до нея да седи и най-смрадливият скитник. В очите на Кугли се четеше решителност, показваща, че нищо не би го спряло да седне на това място. Автобусът тръгна, Кугли седна до нея и погледна право пред себе си.

— Разбрах играта ви — каза той, все още загледан в предната част на автобуса. — Имам си портативно телевизорче — обясни той, — съвсем мъничко. Нося го навсякъде, където ходя. Пристрастен съм към новините, може да се каже.

— Какво съвпадение — каза Стиви, — и двамата в един и същ автобус и така нататък.

— Иска ви се да е съвпадение — отвърна той. — Полицаите изпуснаха топката, когато излязохте от телевизията. Но не и моите момчета. Не, госпожо. Точно тука е разликата между местните и федералните, казвам ви. Радвайте се, че съм на ваша страна.

— Значи ме следите — с отвращение каза тя.

— По дяволите, толкова много хора ви гледат гъза, че сте готова да водите парада. А вие сте обикновена мажоретка. — Арогантността му я обезпокои. Кугли беше съвсем различен човек от този, който по-рано търсеше партньорството й.

Автобусът подскочи. Главите на всички пътници подскочиха и потънаха едновременно. Зъбите на Стиви изтракаха, но това нямаше нищо общо с резките движения на автобуса.

— Кажете ми какви са тези фокуси?

— Фокуси ли? — Краката й затрепериха от страх.

— Идеята ваша ли беше или на Болд? Цялата тази работа с грипа… Толкова е просто. — Той чакаше отговор от нея, но тя дори не можеше да си намери гласа. — Вие казахте, че този грип се разпространява във Форт Нолан. Кой ви го каза? Кой ви е източник за тази информация? Или пък сте си го измислила? Какво, новинарите просто си измислят, така ли? Това, за което говорим в момента, е моя територия. — Червендалестото му лице изглеждаше зеленикаво пурпурно на луминесцентното осветление. — Знаете ли какво ми се пише заради това? Знаете ли? Здравни инспектори и така нататък. Вие направо ни закопахте с този материал. — Той нацупи устни и се придърпа към ръба на седалката. — Тази история е измислица.

— Дадоха го по информационната мрежа…

— Глупости, ние щяхме да го видим преди когото и да било. Не разбирате ли? Става дума за нашия затвор. Ние щяхме да сме първите уведомени. Ние щяхме да сме първите имунизирани. Използваха ли ви? — попита той. — Или сте част от това?

Погледите им се засякоха. Очите му бяха червени, слепи от яд. Тя искаше да слезе от този автобус. Той млъкна, но тя въобще не вдигна поглед.

— Бих направила всичко, за да я спася — каза тя.

— Идеята е била на Болд — каза Кугли.

— Нали ви казвам, по информационната мрежа излезе здравен бюлетин.

— А пък аз ви казвам, че това не е възможно. Използвали са ви — Кугли се огледа, — и за какво е всичко това? Мисля, че няма да ме опровергаете, ако ви кажа, че вие нямате нищо общо с градския транспорт. Във видеозаписите ли е имало нещо?

— Полицията намери автобусен билет — излъга тя. — Струваше си да се провери.

— Ако бяха намерили автобусен билет, щяха те да се возят на автобус, а не вие. Но какво ви става? Защо ме лъжете?

— А вие защо ме следите? Пазите ли ме? И от какво? Или от кого? Или пък, може би искате да свърша работата вместо вас? Федерална агенция държи репортер под наблюдение…

— Свидетел.

— Не, Брайън. Не на мен тези. Искате да се справим с всичко това или смятате да викнете вашите хора?

— Правите грешка, голяма грешка.

— Имам право — каза тя.

— Да, така е — отвърна той. Усмивката му направо преобърна стомаха й. — Така че действайте, както си знаете. Но помнете, някои грешки струват скъпо.

Автобусът спря на следващата спирка. Кугли стана от мястото и слезе от автобуса. Не се огледа.