Първата жертва

Петдесет и трета глава

Болд хвана Диксън по средата на аутопсията. Осемдесет и пет годишна вдовица паднала от стълбата, докато сменяла крушката и си счупила врата. Законът изискваше Диксън да я разреже и да вземе проби, въпреки че обикновен асистент би се справил с такъв случай. Краят на лятната ваканция прехвърли тази работа на шефа, а той подходи към нея с ентусиазма на касиер на паркинг.

В помещението смърдеше, независимо от вентилационната система. Болд мразеше вкуса, който винаги оставаше в устата му след такова посещение.

— Противогрипна ваксина? — попита Диксън. — Съгласен съм с Лиз, най-вероятно искат да поговорят с нея, да й предложат някакви други варианти.

— Това ме накара да се замисля — каза Болд. — Представи си, че нелегалните имигранти не са единствените болни. Тези жени от Хилтоп са били изнасилени, а това е близък контакт. Представи си обрива по кожата на Джейн Доу да е от някакъв индустриален детергент, например от тези, които се използват по автомивките.

— Не си далеч от истината — явно впечатлен каза Диксън.

— Близък физически контакт — повтори Болд. — Ти самият каза, че е изключително заразен. Ами ако се е разпространил? Ами ако някои момчета са наистина болни, какво би станало, ако по вечерните новини се съобщи, че е излязла нова противогрипна ваксина или антибиотик? Например да кажат, че и двете са специфични за така наречения „контейнерски“ грип?

— Един антибиотик не може да бъде специфичен за даден грип — прекъсна го Диксън.

— Тогава защо пускат подобрени версии? Но въпросът е, че можем да използваме това за стръв. Нали видяхме на касетите пазачи? Значи имат пазачи. Това е затвор с няколко шевни машини. Тези хора се навъртат около жените там. Близък контакт. Някои са ги погребвали. Пипали са ги с ръце.

— Това е много лош грип, но е лечим.

— И все пак, ако по новините кажат, че в клиниките има средство, с което да го лекуват и ако нашите хора са в тази клиника и карат пациентите да попълват формуляри, където да вписват датата…

— Това е абсолютно ненужно!

— Но те не знаят това! Средният човек не знае това! Аз не знаех. Джил Доу беше в земята седмици преди Джейн Доу. Джейн Доу е умряла, преди да пристигне контейнера. Цялата работа е, че ако можем да накараме някого да спомене дата на заразяването, преди пристигането на контейнера, тогава този човек ще трябва да обясни как се е заразил.

— Никой не би се хванал на такава история. Това е медицински несериозно. Те проверяват фактите, разбираш ли? Единствената ти надежда са таблоидите, повярвай ми.

— Единствената ми надежда е този кабинет да пусне съобщение за такива ваксини — каза направо Болд.

Ръцете на Диксън замръзнаха, все още потънали в трупа.

— Е, тогава току-що изгуби последната си надежда — твърдо каза той. — Разбирам какво целиш, Лу. Донякъде в това дори има смисъл. Идеята не е лоша. Но аз не мога да поставя този отдел в позицията, в която искаш да го поставя. Ако изгубим доверието на хората, ако народът реши, че сме съгласни да манипулираме истината в интерес на полицията… Просто няма да стане. Ние сме екип професионалисти медици. Повярвай ми, и без това имаме достатъчно проблеми с имиджа: „второстепенни доктори“, „лекари, чиито единствени пациенти са мъртъвци“. Не мога да го направя, Лу.

— Но то може да предизвика ефект — опита се да го окуражи Болд.

— Бих казал квалифицирано „да“, висококвалифицирано „да“ — повтори той, — но няма значение. Никога няма да намериш някой да ти пусне такъв материал.

— На твое място не бих бил толкова сигурен — каза Болд.