Първата жертва

Деветнадесета глава

Понеделник, 24 август

7 дни от изчезването

В понеделник сутринта, една седмица откакто Мелиса е била видяна за последно, Ернест Зулия, управителят на „Оборудване Гарибалди“ влезе в сутрешните новини с това, че се взриви на няколко хиляди парченца. Взривната вълна е била усетена чак в Обществена сигурност.

Болд се срещна с капитан Шийла Хил в кабинета й. На четирийсет години, Шийла Хил все още събираше погледи. Тя знаеше как да облича атлетичното си тяло, пък и не беше над това да използва краката си за отвличане на вниманието. Тя се нахвърли върху Болд заради смъртта на Зулия, но Болд не й се поддаде.

— Наблюдението над Зулия е било отзовано, капитан — оплака се Болд, припомняйки й за това, което на него му бе казано само преди минути от детектива й.

— Бяхме назначили екип да следи „Оборудване Гарибалди“, но той бил отзован със заповед.

Шийла Хил бе дала тази заповед. На Боби Гейнис й е било казано да прекрати наблюдението. Заповедта бе минала зад гърба на Болд и Ла Моя, като нито единият от двамата не бе уведомен за решението. Не можеше да обвинява Хил до безкрайност за това, но те и двамата знаеха резултата. Болд много добре разбираше, че го е викнала в кабинета си за черна овца. Освен това знаеше обаче, че колкото извинения и да намери за решението си, най-вероятно е прекратила наблюдението заради бюджета и от политически съображения. Като се има предвид характера на Шийла Хил, със сигурност се е ядосала, защото Ла Моя не я е попитал предварително за наблюдението и затова е упражнила властта си, за да покаже кой командва парада. Но сега имаше още един труп, новините на живо го свързваха с убития капитан и случката с контейнера — горещ политически картоф. За съжаление Болд смяташе, че в цялата работа е замесено много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Ла Моя бе легнал с Шийла Хил преди около година само поради лоша преценка и първични инстинкти, но това я накара да му трови живота и почти да му провали кариерата. Между двамата все още съществуваха някакви странни отношения. Ла Моя изстрада жестоко това скъсване и Шийла Хил в крайна сметка потърси примирие. Тя го глезеше, той я игнорираше, игнорираше капитана си. Само Болд знаеше за цялата афера, въпреки че много хора от екипа подозираха какво всъщност става. Когато Ла Моя се подхлъзна, Болд като негов лейтенант веднага научи за това. Но напоследък Хил го използваше повече като консултант по брачните въпроси. Тя искаше да си върне Ла Моя. Ако имаше ад, с който да се заплатят грешките в разследването, със сигурност щеше да се стовари на главата на Болд.

По време на „инцидента“, Зулия, според работниците му, както всяка сутрин е бил в пропановия хаспел. Експлозията бе вдигнала пламъци на сто метра от земята и бе нанесла пълна разруха на една трета от инвентара на „Гарибалди“ и на по-голямата част от складовете му. За пръв път след поредицата палежи преди няколко години, сега нямаше никакви физически остатъци от жертвата. Наравно с пожарникарите, полицаите претърсваха отломъците с надеждата да намерят парчета кости.

— Не обичаш Джон да се захваща с някоя операция, преди да те попита — заяви Болд без заобикалки. — Взимам си бележка.

— Трябва някак си да се оправим с това — припомни му тя, като го гледаше в очите, но не искаше да подновяват разговора за връзката й. Тя остави на него да предложи някакъв начин да се измъкнат от трудната ситуация.

Най-сетне той намери компромис.

— Изчезналата телевизионна журналистка е много по-спешен случай от някой като Зулия. Можехме да го пипнем по всяко време, ако го бяхме изчакали да се върне на работа — каза той.

— Продължавай — окуражи го тя.

— Репортерката надушва някаква следа на нелегалните имигранти и веднага след това изчезва. Не само че информацията, която има, би могла да е решаваща за разследването, но е заплашен и животът на една млада жена. Мина една седмица.

— Затова преразпределихме силите — каза тя, сякаш че беше факт. Хареса й посоката на мислите му.

Болд помълча. Беше й подал направо кокала, нямаше нужда да го преживят сега. Като сержант на Болд рядко му се случваха такива преговори. Това бе още една причина да мрази лейтенантското място. Политика. Направо му се гадеше. Истинските акции, динамичните разследвания, бяха къде-къде по-чисто занятие.

— Нейното изчезване може да е свързано със смъртта на двамата ключови свидетели на разследването. Тя е от изключителна важност за нас — предложи Болд.

— Така е, определено — съгласи се Шийла Хил. — Преместихме силите си към този случай на изчезнал човек.

— Не бих споменал това навън. Не трябва да я излагаме на повече риск.

— Взех си бележка. Хващай се тогава — каза тя.

Болд, Ла Моя и Гейнис се срещнаха при закрити врати, заобиколени от детски рисунки.

— В събота казах на Мама Лу, че искам да си поговоря със Зулия — каза Болд. — Вижте сега какво става в понеделник сутринта.

— Не бих тръгнал по този път, сержант — предупреди го Ла Моя, — а към онези материали, които тази Макнийл отмъкна от апартамента на жената. Това са доказателства, ако не можем да намерим съдия, който да се съгласи.

— Късмет — изстреля Гейнис.

— Аз не „тръгвам“ натам — оплака се Болд, — натам ме водят обстоятелствата.

— Това е било съвсем умишлен удар — припомни Гейнис на Ла Моя. — Зулия се е качвал на един и същи хаспел всяка сутрин. Знаели са точно какво правят.

— Някой му е казал, че няма проблем да се върне на работа — предположи Болд, все още наблягайки на намесата на Мама Лу.

— Има много неща, които нямат никаква връзка с Мама Лу — каза Ла Моя.

— Ама защо непрекъснато я защитаваш — оплака се Болд.

— Не я защитавам — възрази Ла Моя. — Опитвам се да не правя погрешни заключения. Човекът, от който съм се учил — каза той, имайки предвид самият Болд, — винаги е подчертавал колко е важно да следваш доказателствата и да изслушваш жертвата.

Болд кимна.

— Двама потенциални свидетели, убити през последните четири дни. Почистват си къщата, оправят си сметките. Може би Мама Лу е прекалено лесна, за да е истинската следа, но си прав за следването на доказателствата.

— Може да съм раздула твърде много нещата с „Гарибалди“. Всеки, който работи там, щеше да разбере, че искаме да хванем Зулия — предположи Гейнис.

— Тогава да разпитаме работниците, а? Какво друго? — попита Болд.

— Да претърсим квартала — отвърна Ла Моя.

— Да следим за някакво насилие в района — каза Гейнис.

— Ами изчезналата жена? — попита Ла Моя.

— Според Шийла Хил тя е задача номер едно — каза Болд.

Ла Моя нищо не отговори, само си направи мислена бележка: явно Болд играе къси пасове.

— Да обработим тази Макнийл. Трябва ни сътрудничеството й. — Шумът по убийството продължаваше извън кабинета и с рутината си приличаше на шум от уличното движение.

— Ако намерим Чоу, докато е още жива — с надежда каза Болд, — ще можем да разгънем нашироко случая с нелегалните имигранти.

— Тя е жива — заяви Гейнис и остави кратка пауза, за да го асимилират. — В противен случай досега да сме намерили тялото й някъде, както на останалите. Тези момчета не са от срамежливите. Те си правят заявления. Не искат нищо да се говори за това. Но ако е още жива и са я хванали, Бог да й е на помощ. Тогава ще се моли да е мъртва.

— Казвам ви — намеси се Ла Моя, — трябва да видим тези записи. Ако не чрез съдия, то чрез сладки приказки с Макнийл…

— Дафни — сети се Болд. Матюс със сладки приказки можеше да убеди и пепелянка.

— Трябва да ги видим тези записи по един или друг начин.