Първата жертва

Петдесет и седма глава

— Трябваш ми. Пронто! Тя излезе от телевизията по-рано. Имам проблеми тук. — Кугли бе пратил съобщение по пейджъра на Родригес да му се обади. Поемаше голям риск, като използваше собствения си клетъчен телефон, но не виждаше друг начин.

Родригес му се обади почти веднага. Чу се шум от бар и той разбра, че мексиканецът добре си прекарва, докато гледа новините „Четири в пет“.

Той тръгна след BMW-то към търговската част на града, чудейки се какво ли си е наумила Стиви. Първо пуска историята за противогрипна ваксина, после изведнъж изчезва. Той знаеше как ще реагира Родригес. Трябваше да го ангажира с наблюдението на Макнийл, за да не хукне към клиниката. От нейната уста историята звучеше съвсем вероятно, но Кугли по няколко причини се отнасяше към нея подозрително: на Имиграционните служби щеше да бъде доложено, ако задържаните във Форт Нолан са подложени на някакъв здравен риск. Имаше нещо гнило в това съобщение, но не можеше да разбере какво. Страхуваше се от капан, от някакъв вид ужилване и знаеше, че трябва да пази Родригес далеч от клиниката. Този мъжага беше доста болен през последните няколко седмици. Той беше погребвал жени, умрели с подобни симптоми и постоянно се оплакваше от здравето си. Кугли се притесняваше, че Родригес ще захапе въдицата. Ако мексиканецът си падаше по нещо, то бе всякакъв вид медикаменти.

— Забрави. Не мога. Зает съм — каза Родригес и смръкна храчката си навътре. Прозвуча отвратително.

— С клиниката ли? Остави. Това е капан.

— Зает съм.

— Това е капан. Ченгетата са я накарали да го каже. Слушай, точно в момента я следя — каза Кугли. — Имам нужда от помощта ти.

— Зает съм.

— Слушай ме…

— Обади ми се по-късно — сряза го Родригес и връзката прекъсна.

— Ало? — викна Кугли в слушалката, изумен, че Родригес му затвори. — Хей! — изкрещя той пак, протегна слушалката на клетъчния телефон и се втренчи в нея, после пак я доближи до ухото си и повтори: — Хей! — Но никой не отговори.

Макнийл паркира BMW-то. Кугли даде заден ход, опасявайки се, че може да му се наложи да я следи пеша. В съзнанието му се въртеше: Родригес затвори телефона! Клиниката! Капан!

Макнийл отиде на една автобусна спирка и зачака. Автобусна спирка? Тя му бе споменала, че на една от видеокасетите на Мелиса е заснет автобус. Родригес редовно използваше автобус. Всичко пак се връщаше към Родригес. Всичко в него отвращаваше Кугли.

Той отново опита пейджъра. Но този път клетъчният му телефон не звънна в отговор.

На спирката спря един автобус. Хората се качиха на него, а заедно с тях се качи и Стиви Макнийл.