Първата жертва

Седемдесета глава

— Трябва да ти кажа — сподели Ла Моя с Болд, когато и двамата прескачаха по две стъпала наведнъж надолу по резервното стълбище на Обществена сигурност, — започна да ми писва, че Лофгрийн се бави толкова с резултатите от веригата. Мисля, че поне за днес следобед можеше да подготви нещо.

— Веригата отива на заден план пред рибените люспи — запалено каза Болд, който носеше в лявата си ръка пликче с обувката на гангстерчето за веществено доказателство, а с дясната се облягаше на парапета.

Ла Моя изведнъж започна да прескача по три стъпала. Това е то, младостта!

— Бърни е специалист, той няма да спекулира. Не е в характера му. Щом му трябва повече време за веригата, най-вероятно е в наша полза. Може да е намерил нещо.

— Не бих разчитал на това.

С перфектно разчетени движения Ла Моя победи Болд, пристигна първи и му отвори вратата. Болд не изпусна и едно стъпало.

— Здравейте, господа — каза Бърни Лофгрийн и вдигна очи.

Двама асистенти работеха на близкия плот. Дебелите очила на Лофгрийн му бяха спечелили прякора Мага. Приличаше на извънземно с тези очи и бяла лаборантска престилка.

Болд му подаде плика с вещественото доказателство.

— Трябва да разберем дали става дума за същите рибени люспи, Бърни. Имаме жив носител на тези люспи в стаята за разпити.

— Трябва да се сравнят — потвърди Ла Моя, — трябва да видим дали са същите като на Джил и Джейн Доу.

— Разбирам, сержант — отвърна Лофгрийн.

Детективите се опитаха да повлияят на изследването в лабораторията, като подскажат какво точно ги интересува. Лофгрийн рядко се хващаше на хорото, но детективите продължаваха да опитват.

Най-после го оставиха да работи, макар че на Болд му се налагаше да спира коментарите на Ла Моя. Лофгрийн винаги работеше бавно. Да го караш да бърза, означаваше да му дадеш възможност да говори, а започнеше ли да говори, не им мърдаха дълги обяснения и за най-малката дреболия.

Той сложи две люспички на предметни стъкла, едната — от предишното веществено доказателство, другата — от току-що донесената обувка. Започна да обяснява още преди да сложи щама на микроскопа.

— Тъкмо щях да ви се обаждам, сержант — каза той, без обаче да се разсейва от апаратурата. — Изследването на веригата, която Дикси ни прати, ни отне толкова много време, защото се наложи да вземем проба от една трета от звената. Трябваше да премине през газов хроматограф, защото се оказа, че е нещо на петролна основа. Знаехме, че това ще ви интересува, затова се постарахме да определим точно какъв е продуктът.

— На петролна основа ли? — учуди се Ла Моя.

— Ако трябва да бъдем точни, бяха полипи от стар петрол. Нищо автомобилно обаче. Не можахме да намерим достатъчно чиста проба за изследване, което доведе до повече часове работа. — Той се надвеси над микроскопа и нагласи фокусното разстояние. — Бинго! — възкликна той и отстъпи назад. — Погледнете.

Ла Моя приближи микроскопа. Нагласи фокуса — по късогледство никой не можеше да се сравнява с Лофгрийн.

— Съвпадат! — развълнува се той. Люспите свързваха заподозрения с Хилтоп.

— И аз така мисля — каза Лофгрийн.

— И какво за петрола? — подсети го Болд. Той добре познаваше лаборанта и знаеше, че няма нужда да му обяснява колко е важна информацията. Бърни Лофгрийн винаги извличаше най-ценното от всяко доказателство.

Лофгрийн се усмихна на стария си приятел, като с това му показа, че е на прав път.

— Всъщност е грес. Изключително мазен грес, използван за лебедки и лифтове. Добавката, която ни забави, се оказа чисто и просто морска сол. Доста ни позадръсти апаратурата.

— Морска сол… — замислено повтори Болд. — Грес… Единственото място, за което със сигурност можем да кажем, че са се използвали тези вериги, са нелегалните фабрики.

— Следователно — както винаги важно каза Лофгрийн, — нелегалната фабрика въобще не е в някоя консервена фабрика. Тя е на някой кораб.

— На траулер! — възкликна Болд.

— На стар траулер — добави Лофгрийн. — Единственото обяснение за тези люспи е, че траулерът е излязъл от употреба преди двайсет и пет години.

Болд се завъртя бързо на пети и се обърна към Ла Моя.

— Извикай подкрепление. Две коли. Четири униформени. Да ни чакат в гаража.

— Къде отиваме? — попита Ла Моя, когато двамата вече излизаха от лабораторията.

— Пак заповядайте! — ядосано им подвикна Лофгрийн. Той живееше заради комплиментите.

Чак във фоайето, подтичвайки, Болд информира сержанта:

— Ще направим нещо, което трябваше да направим много отдавна. Ще блъфираме.