Първата жертва

Девета глава

Седем години изминаха, откакто Болд се консултира с доктор Байрън Рътлидж от Училището по океанография във Вашингтон. Рътлидж, океанограф, който отдавна стоеше зад катедрата, беше всепризнат авторитет в областта на теченията в пролива Пъджет. Веднъж той вече беше помагал на Болд при разследването на едно убийство, при което тялото бе изхвърлено на брега от едно течение. Проливът Пъджет беше вторият по големина залив в Северна Америка и там се срещаха необичайни, но предвидими приливи и течения, включително и някои от най-бързите повърхностни течения в западната част на Съединените Щати.

Рътлидж бе среден на ръст, със средно тегло. С внимателно оформената си брадичка в стил Ейбрахам Линкълн, сини очи и лула, той приличаше на спасително куче. Кабинетът му бе затрупан с различни книжа: карти, графики, доклади. Стените бяха закичени с рисунки на двумачтови и китоловни кораби, една черна дъска за писане и много карти, които се развяваха като щори за прозорци.

— Знаеш ли — каза Рътлидж с дрезгав от много пушене глас, — около година след като работихме заедно с теб, един прокурор от Скагит Каунти ме повика да работя по още един труп. Срам ме е да си призная, но си прекарах чудесно тогава. Бяха намерени остатъците от тяло на жена в залива Бауман, западно от прохода Дисепшън. Те много приличаха на тези, които ти беше намерил на брега. Тази явно е била хвърлена от мъжа си от моста на прохода Дисепшън.

— Признаха го за виновен, нали? — попита Болд, спомняйки си за сензационния процес.

Пожълтелите от пушене зъби на Рътлидж приличаха на стара загниваща ограда от колове.

— В момента стоиш пред главния свидетел на щата. Това момче си спечели килия за трийсет и една години. Неговите хора обжалваха разкритията ми, но отново изгубиха. — Усмивката му беше заразна. — Така че този път — каза той, имайки предвид телефонното обаждане, което беше уредило срещата им — става дума за корабен контейнер, а? Няма да повярваш колко много изгубени контейнери се мотаят в открити води. Те са основната причина за корабокрушенията в морето. Питай застрахователите.

— Твоите хора вече имаха възможност да огледат контейнера — каза Болд.

Рътлидж кимна.

— Носиш ли ми данните?

Болд хлъзна през бюрото към него един лист.

— Тегло на контейнера, брой хора вътре, тегло и приблизително количество чували с вата. Ватата е била зашита в чували.

Рътлидж погледна над очилата си за четене.

— Искаш да намериш кораба-майка на този контейнер, така ли?

Болд отвърна:

— Трябва да разберем кой е корабът, за да знаем с какво се занимава. Ти забеляза ли нещо, като го оглеждаше?

— Смърдеше. Представи си да живееш така две седмици, докато прекосяваш Тихия океан.

Болд нетърпеливо попита:

— Нещо друго?

— Откритите води отпечатват личността си върху всеки и всичко, до което се докоснат. Водите на Тихия океан значително се различават от възсолените, които са в устието на залива — започна професорът. — Това може да се дължи на пресните води от реките и притоците от седемстотин квадратни мили. Реките се изливат в устието достатъчно бързо, за да се опреснява заливът в сравнение с по-високото съдържание на соли на водата в океана от външната страна и западно от остров Ванкувър. По тази причина проливът Пъджет се оказва родното място на неколкостотин специфични вида флора и фауна, които са уникални само за водите в устията, микроорганизми, които не се намират на стотина мили северно или на четирийсет мили западно от него. Спомняш ли си как отглеждахме попови лъжички в пети клас и колко бързо стените на аквариума се покриваха с тиня? Същото нещо става в залива и в открито море. Винаги си личи дали един плавателен съд е бил оставен да седи дълго време — много бързо се покрива с водорасли и дребни ракообразни. Преди водораслите обаче се покрива с бактерии и диатоми, които започват да полепват още в първите шест часа след потопяването във вода, независимо дали това е локва, пресноводно езеро, устие или океан. Хранителната верига е дълга и всички се редят на опашка. Това позволява на морските биолози да проследят целия процес.

— По същия начин и ентомолозите изследват един труп за насекоми — продължи Рътлидж, — морските биолози могат да изследват микроорганизмите и водораслите по дъното на кораб, или дори на контейнер, и да определят доста точно колко дълго повърхността му е била изложена и в каква вода.

— Колкото часовник ли? — с разбиране попита Болд.

— До голяма степен. Дадохте на студентите ни чудесна възможност за практика, както и за лабораторна работа. Благодарен съм ви за тази възможност.

— А ние научихме ли нещо? — пак попита Болд.

— Медът е близко до жилото. — Той направи пауза, за да се наслади на ефекта, като в същото време хвърли Болд в недоумение. — Няколко милиона малки организъмчета се събраха да разкажат през какво са преминали стените и дъното на твоя контейнер. И така, всички тези морски бактерии, диатоми и полепнали ларви ни разказаха, че контейнерът се е скитал в солена вода и по-специално, в централната част на залива, между шестнайсет и двайсет часа. Нито повече, нито по-малко. Натрупването на хидрокарбонати по страните на контейнера от повърхността на водата ни подсказва, че през половината време е бил потопен само на петнайсет градуса, но около осмия е цопнал във водата, като е променил ъгъла на наклона си на около двайсет и два градуса и се е потопил по-дълбоко с около три фута.

— Вижда ли се това? Шестнайсет часа?

— Наличието на диатоми и соленоводни ларви потвърждава това, да. Всичко, което е било свършено от студенти, е било проверено след това. Шестнайсет до двайсет часа. Това е промеждутъкът от време.

— Нито повече, ни по-малко — повтори Болд, водейки си бележки. — Само дето може би си си спестил това разследване.

— Още не сме приключили.

— Така ли?

Рътлидж предизвикателно погледна Болд:

— Внимателно прегледахме тези бали с вата, както и начина, по който е била опакована, и смятаме, че това представлява интересна възможност.

— Слушам те.

— Ами ако точно този контейнер никога не се е предполагало да достигне пристанището, а е трябвало само да бъде транспортиран през морето? Такъв трансфер е изключително опасен. Организаторът, който е планирал всичко това, се е подсигурил с тези бали като вътрешни въздушни възглавнички в случай, че в контейнера попадне вода. Тези бали на практика са огромни балони.

— Може би вече е губил някой от контейнерите си, а? — попита Болд, забелязвайки особеното изражение на лицето на Рътлидж.

— Нека само ти кажа, че дори и да е имало достатъчно въздушни възглавници, за да не му позволят да потъне, дори и в спокойни води не бих искал да съм в този контейнер. А щом са го предприели в буря като тази, която беше миналата нощ… — Той не си направи труда да си довърши мисълта.

— А щом са го предприели миналата нощ — вметна Болд, — можеш ли да ми кажеш къде е станало това?

Показвайки листа, който Болд донесе, Рътлидж каза:

— Това ли са координатите, където е бил намерен?

— Първите са приблизителни, отбелязани от самолета. Вторите са от бреговата охрана: точно време и местоположение.

Рътлидж се приближи към картите си. Беше със смачкани сиво-кафяви панталони и кожени високи обувки, същите като на Болд. Рътлидж почти веднага посочи по картата.

— Първо е забелязан тук, после е открит тук — каза той и помръдна пръста си с един инч на запад. — Повърхността му е била изложена на вятър, тегло и скорост, както и на различни течения, които се отразяват на курса му. Не мога да ти дам точното място, тъй като имаме неизвестен промеждутък от време от около четири часа, за които ще трябва да поработим. Но това, което мога да направя, е да се върна назад около шестнайсет до двайсет и четири часа преди да е бил забелязан, за да предположим първоначалното му положение. Имаме сателитни снимки от бурята, метеорологичната станция прави замервания на ветровете на сушата, имаме и графики на прилива, както и информация за настоящата дълбочина във всички точки. Много данни.

— Тогава значи, ако взема списък на всичките товарни кораби, които са акостирали двайсет до двайсет и четири часа, след като този е бил забелязан…

— А това може да стане чрез пристанищните власти — предложи Рътлидж.

— … и ти можеш да ми дадеш приблизителното местоположение, където вероятно е станал трансферът, тогава може би ще успеем да познаем кой от пристигащите в пристанището товарни кораби е бил в тази част на залива по това време — довърши мисълта си Болд.

Рътлидж кимна и каза:

— Откакто работихме за последно заедно, компютризирахме голяма част от данните. Спомняш ли си онзи модел в Научния център?

Преди няколко години Болд си загуби цял следобед да проверява предложенията на Рътлидж за работен модел на пролива Пъджет, който да дава информация за нивото на водата и за нейната соленост. Работата на Рътлидж се оказа безпогрешна.

— Разбира се, че си спомням.

— Вече го няма. Сега всичко е качено на компютър и е много по-прецизно. Групата, работеща по компютърния анализ, сигурно може да ни даде точния курс, който контейнерът е изминал. — Той показа едно място с течения на картата. — Моето предположение е, че трансферът е станал някъде тук. — Той се обърна към купчината томове, натрупана до бюрото му, свери отново нещо с картата на стената и избра третата книга от купчината. Книгата съдържаше множество страници с компютризирани карти с отбелязани на тях дата и час, изпъстрени с извити стрелки и цифри, които ясно показваха настоящата посока на теченията и скоростта им. Рътлидж няколко пъти прави справка с таблицата на стената, след което прелисти още няколко страници. После нарисува плавна линия с кривия си показалец, дръпна си няколко пъти от разпалената лула така, че тя подсвирна и заключи: — Някъде тук, предполагам. — Отиде до таблицата на стената и заяви: — Ще зададем на компютрите да изчисляват данните в реално време, а за по-голяма прецизност можем да вземем под внимание и вятъра. — Рътлидж важно потупа таблицата. Той беше от една ера, и с една такава нагласа на ума, че да не оставя всичко на компютрите. — Но който и кораб да е изгубил контейнера, какъвто и глупак да е капитанът, който е решил да го направи в това време, при всички положения това е станало тук. — И той нарисува една дъгичка, доста далеч от предположенията на Болд. — Трябва да е бил поне на миля разстояние от корабните линии.

— Това дава ли ми поле за работа? — на глас се зачуди Болд.

— По бордовия радар! — внезапно му просветна на Рътлидж. — Пристанищните власти трябва да са го засекли с радара, пък и в нощ като тази със сигурност капитаните на останалите кораби са го засекли. Трябва да поговориш с дежурните на транзитните кораби: те трябва да са наблюдавали внимателно, особено след като плавателният съд е бил извън маршрута, трябва да е възбудил любопитството им. Нощ като тази се помни, повярвай ми. Дежурните… — той млъкна, за да си дръпне от лулата, — ще ти кажат кой и какво, дявол да го вземе, е търсил там.