Първата жертва

Петдесета глава

Четвъртък, 1 септември

15 дни от изчезването

Империята на Мама Лу включваше най-голямата верига за разнасяне на азиатска храна в Кинг Каунти и частично участие в азиатските ресторанти в града. Болд я намери в един от тези безименни ресторанти. Тя беше заета с купа кафяв бульон със скариди, зелен лук и джинджифил, миризмата на които го подтикна да приеме предложението й за една такава купа. Той настоя да плати за нея от джоба си и тя се отнесе с уважение към искането му.

Обгърната от памучен син водопад, плътта й бе толкова издута, а кожата й толкова опъната, че Болд имаше чувството, че ако се протегне да я пипне, тя ще се пръсне. Когато се усмихна, очите й попаднаха в сянка и се разтегнаха на тънки черни тресчици, приличащи на малки парченца въглища. Като на снежен човек. Устните й също станаха дълги и тънки, разтегнати като гумени върху фалшивите й зъби.

Супата беше много вкусна.

— Как е здравето на жена ви, господин Бот?

Болд изведнъж се сети за безбройните случаи, когато са му задавали този въпрос през последните осемнайсет месеца и за стотиците вариации и форми, които той приемаше — от съчувствие до чисто любопитство. Въпреки подобрението й още нищо не се знаеше. Подобрението се възприемаше не като нейно състояние, а като период на изчакване, сякаш ракът само се криеше. Въпреки впечатлението за временност на състоянието от него се очакваше той да се владее и да говори за това, което през последните осемнайсет месеца бе основна грижа в живота му. Не му бе приятно, че Мама Лу постоянно пита за семейството му.

— На китайски има ли някаква поговорка за съвпадението? — попита Болд.

— Аз не съм Конфуций, господин Бот. Само скромна бизнесдама. Не иска говори за ваша жена? Ами за ваши деца?

— Боя се, че това не е светска визита — отвърна той и се изчерви. Не искаше да излага семейството си на риск. Вече беше минал през това, беше научил за всичко това по най-трудния начин. Но той пак се сети за забавачницата и за собствените си деца като нещо общо между тях. — Децата ми са светлината на живота ми. Има толкова много чудеса в очите им, толкова много нови неща. Научавам по нещо от тях всеки ден.

— Децата са прозорци към миналото и към бъдещото. Много може да се научи.

— Ами вашите деца? — попита той. — Тези, които видях преди.

— Да — каза тя и гротескно сръбна от китайската лъжица, разливайки се в усмивка.

Ядяха в пълно мълчание, защото Болд не можа да измисли повече нищо общо между тях; ядяха като любовници, говорейки само с очи. Към края на този кратък обяд Болд се почувства странно самоуверен.

Тя отмести купата, попи голямата си уста с хартиена салфетка и тихо каза:

— Вкусно, чак да си поискаш допълнително.

Болд също приключи и отмести купата си.

— И така, на какво дължа посещението ви?

Той събра мислите си и наклони глава.

— Ние, имам предвид полицията, разследваме случая с този капитан на кораб, и той се удави. Разпитваме за управителя на фирмата за даване на оборудване под наем и хаспелът му експлодира. Чуваме нещо за държавна служителка, продаваща фалшиви шофьорски книжки, и тя се нагълтва с газ от фурната — все удобни съвпадения за този, който печели от превоза на нелегални имигранти.

Тя каза само:

— Бедата идва на тройки.

— Не е нужно човек да мисли много, за да заподозре, че някой, разполагащ с вътрешна информация, върви една стъпка преди нас.

— Промяната започва от собствената ни къща — каза тя и сложи ръка на огромните си гърди. — Вътре в нас.

— Ние, имам предвид полицията, сме споделяли всяка стъпка от нашето разследвате със Службите за имиграция и натурализация.

Очите й станаха по-тъмни, ако това е възможно.

— Само с тях — продължи той.

— Споделяли сте много и с мен, също така — подаде тя, проверявайки докъде се разпростират подозренията му.

— Държавата не плаща добре на служителите си — каза той. — Човек лесно може да си представи, че в системата има недоволни, което отваря път на корупцията. — Той внимателно продължи: — Вие, госпожо, трябва да сте чували за такъв служител. Доколкото аз разбирам, тъй като се отнасям с уважение към вашето нежелание да споменавате имена, помислих, че може би ако аз произнасям имената, вие ще можете да ми подскажете с някакъв знак, което ще ми спести време.

— Надценявате ме, господин Бот. Аз скромна бизнесдама. Само няколко инвестиции тук и там.

След като не стана с моркова, той реши да опита с тоягата.

— Един телевизионен канал възнамерява да пусне поредица за силата и влиянието в международния квартал, както и за азиатската общност и нейното отношение към потока нелегални имигранти в града. — Болд извади от джоба си видеокасетата и я сложи на масата. — Може би ще ви е интересно да погледнете част от материала, който смятат да използват. Това са арести, които не е било необходимо да се случват. Съдебни процеси, завършили със саморазправа. — Той срещна погледа й и каза: — Толкова е нечестно, че медиите могат да излагат на показ кирливите ни ризи, процесите, които отдавна са забравени от повечето хора.

— Но вие имате влияние в този канал — спокойно рече тя.

— Влияние е много силна дума. С полицията те се държат също толкова твърдо, колкото и със скромните бизнесдами. В търсенето си на виновника те не се спират пред нищо. Техните правила са толкова различни от правилата на полицията.

Мама Лу мълчеше, замислена над това, което Болд й каза. Когато заговори, в гласа й нямаше никакво безпокойство, сякаш не се притесняваше от нищо.

— Имате ли някакви познания в областта на астрологията, господин Бот?

— Невеж съм като бебе — призна Болд.

— Обръщате ли някакво внимание на календара, било то професионално или лично?

— Само когато става дума за заплата. — Той се усмихна на тази планина, чиито черти започнаха да се топят като восък, поставен близко до огъня.

— Разбирате ли, китайците обръщат особено внимание на календара. Вземете например фазите на луната. Те са важни за посевите, за цикъла на жената, за моретата. Изключително важни са и за войните. Нали така? Тъмнината на новолунието е мечтан съюзник на всеки генерал.

Той усети намека й. Потърси погледа й.

— Слушам ви.

Тя се нацупи, защото не искаше да бъде толкова директна.

— Тези хора, които доставят нови граждани, смятат, че са във война с държавата, нали? Не забравяйте, господин Бот, че бурята, която те наричат Мери, причини много отклонения в морето. Вие сам го казахте. Останали са без вода и храна.

Изведнъж на Болд му просветна. Пристигането на „Визаж“ е трябвало да съвпадне с новолунието и тъмнината щеше да прикрие трансфера между крана и шлепа. Беше много просто и убедително.

— Имат си график — оптимистично предположи ченгето.

— Най-сетне схващате — съгласи се тя, отваряйки огромната си длан, сякаш предлагайки невидимото й съдържание.

— Новата луна.

— Вярвам, че ще научите за това колкото може по-скоро. — Тя потърси в чантата, сложена в краката й, и извади сложно колело с китайски букви, цифри и прозорчета. Тя нагласи различните елементи на колелото, както си знаеше, и каза: — Четвъртък, след два дни.

Той погледна часовника си, всяка изминала минута би могла да стане фатална.

— Наистина ли? — попита той, учуден от сътрудничеството й. А дали не го заблуждаваше умишлено?

Отгатвайки подозренията му, тя каза:

— Не искам предаване по телевизията. Наистина. Но има и друго нещо, господин Бот. Тялото на жената е дар от бога. То е вълшебство. Прави деца, дава мляко, създава живот. Да се насилва това… Да навлизаш нежелан в тялото на жената е най-непростимият грях за всички божи създания. По-скоро бих умряла, отколкото да се откажа от тази вяра. При последното си посещение ми разказахте за изнасилването на жената, която сте намерили погребана. Аз открих, че това, което ми казахте, е вярно. Липсата на храна, вода, дори и болестите са тъжни, но разбираеми условия за всяка една война. Но другото, насилието е непростимо. То трябва да бъде спряно.

— Два дни не е много — каза той.

— Корабът напуска Хонконг навреме, за да достигне Сиатъл по новолуние. Колко може да са тези кораби? — Тя се втренчи в него като недоволна учителка. — Полицията създава много проблеми за наемането на кран — отбеляза тя, интригувайки го още повече. — Ако бяхте вие, господин Бот, и не можехте да наемете кран, какво бихте направили?

Болд се замисли над казаното.

— Контейнерът ще трябва да бъде свален на брега.

— Вие сте добър слушател.

Болд извади пет долара и ги остави за супата. Тя направи жест с ръка, че няма нужда, но той все пак ги остави.

— Ще направя изключение и ще гледам новините тази вечер. — И тя му бутна обратно видеокасетата. — Миналото няма място в настоящето. Оставете миналото там, където му е мястото.

— Ще видя какво мога да направя — каза Болд и се хвана, че лекичко й се покланя.

— Що се отнася до другия въпрос, който повдигнахте, господин Бот — викна тя след него и с това го накара да спре, — имате добри инстинкти. Китайците никога не вярват на някого от правителството.

Той се забърза, притискан от времето. Предстоеше нова доставка на нелегални имигранти. Какво означаваше това за Мелиса, никой не знаеше.